След като жените бяха на сигурно място, хвана Беата за рамото и я дръпна бащински зад Домини дирч. Тя замръзна — предимно от страх пред него.
Челото му се бе свъсило така, че коленете й се подкосиха.
— Какво стана? — попита той тихо, сякаш опасявайки се да не би с гласа си да задейства отново Домини дирч.
Майката Изповедник се бе приближила и стоеше до него. Бременната му жена застана от другата страна.
— Ами, не знаем, сър. — Беата облиза устни. — Един от хората ми Търнър, беше — тя показа с ръка полето зад Господаря Рал, — беше излязъл на оглед, когато това нещо зазвъня. Чу се ужасен звук. Наистина ужасен. И Търнър…
Беата усети как по бузата й се изтърколва сълза. Колкото и да не й се искаше този мъж и Майката Изповедник да стават свидетели на слабостта й, не можа да я, преглътне.
— В късния следобед? — попита Господарят Рал.
Беата кимна:
— Откъде знаете?
Той не обърна внимание на въпроса й.
— И всички зазвъняха едновременно? Не само една, а всички камбани по продължение на защитната линия, на ли?
— Да, сър. Никой не знае защо. Дойдоха офицери да проверят какво става, огледаха Домини дирч, но не ни казаха нищо.
— Много ли хора бяха убити?
Беата не обърна внимание на погледа му.
— Да, сър. Един от моите и още много от другите взводове, както разбрах. Също и каруци с търговци, приближаващи границата, местни хора, завръщащи се в родината всеки, оказал се пред Домини дирч в мига, в който камбаните зазвъняха. Беше просто ужасно. Да умреш по такъв начин.
— Разбираме — каза съчувствено Майката Изповедник. — Съжаляваме за загубата.
— И никой няма никаква представа какво е задействало камбаните? — настоя Господарят Рал.
— Не, сър, поне никой не ни е казал. Говорих със съседните взводове и с по-следващите, но никой не знае защо. Офицерите, които дойдоха да огледат, може също да не са разбрали, защото ни разпитваха как е станало.
Господарят Рал кимна, явно потънал в дълбок размисъл. Вятърът развя златотканото му наметало. Майката Изповедник отметна кичур коса от лицето си, бременната жена също.
Господарят Рал посочи взвода на Беата.
— Значи тези хора са всичко, с което разполагате на този пост — само тези войници?
Беата вдигна поглед към оръжието, извисяващо се над главите им.
— Ами да, сър, за да се задейства Домини дирч, е достатъчен само един човек.
Погледът му огледа внимателно взвода й.
— Сигурно. Благодаря за помощта, сержант.
Той и Майката Изповедник пъргаво скочиха на седлата си. Майката Изповедник и другите двама, които вървяха пеш, тръгнаха, Господарят Рал се обърна към Беата:
— Кажи ми, сержант Беата, мислиш ли, че аз и Майката Изповедник сме по-лоши от Андерианците? Мислиш ли, че ние също сме зли по природа?
— О, не, сър. Единствено Хакенците са родени наказани със зли души. Ние никога не можем да бъдем добри като Андерианците. Нашите души са порочни и не могат да се пречистят. А техните души са чисти и не могат да са порочни. Ние никога няма да можем да се пречистим на пълно. Можем само да се надяваме да установим контрол над злите си души.
Той й се усмихна тъжно. Гласът му прозвуча меко:
— Беата, Създателят не създава зли същества. Той не би ви създал със зли души. Във вас има не по-малко потенциал за вършене на добри дела, отколкото във всеки друг. Както и Андерианците притежават потенциала за вършене на зло както всеки друг.
— Не са ни учили така, сър.
Конят му отметна глава и затанцува странично, явно нетърпелив да поеме след останалите. Той го успокои, поставяйки нежно ръка на врата му.
— Както вече казах, учили са ви грешно. Вие сте добри колкото всички останали, Беата — Хакенци, Андерианци и всички останали. Такава е целта ни в борбата — да направим така, че всички народи да имат равни шансове.
И внимавай с това нещо — с Домини дирч, сержант.
Беата изкозирува с ръка до челото.
— Да, сър, наистина смятам да го направя.
Той я изгледа продължително, после вдигна юмрук към гърдите си в отговор на нейния поздрав. След това конят му се спусна в галоп да догони останалите.
Докато Беата го изпращаше с поглед, осъзна, че това вероятно бе най-вълнуващото нещо, което можеше да й се случи изобщо в живота — да разговаря със самия Господар Рал и с Майката Изповедник.
ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ДАЛТОН ВЛЕЗЕ В СТАЯТА и Бертранд Чанбоор вдигна глава. Хилдемара също бе там, застанала зад пищното писалище на съпруга си. Далтон я стрелна с бърз поглед. Малко се изненада да я види, но реши, че сигурно работата й се е сторила достатъчно важна, за да си заслужава.