— Сигурно са посрещачи — предположи Калан.
— На какво разстояние сме от имението на Министъра? — попита Ричард.
— Не сме далеч. Минахме почти половината път от Феърфийлд. Има може би още около километър-два.
Ричард и Калан скочиха от конете си да посрещнат приближаващия ездач. Един войник пое юздата на коня на Калан. Ричард му подаде и своите, след което пристъпи напред. Единствено Калан го последва. Трябваше да даде знак с ръка на войниците си да не образуват около него защитен обръч.
Младежът скочи от коня си още преди да е спрял напълно. Стиснал юздите в една ръка, падна на коляно и сведе глава. Калан го поздрави като Майката Изповедник и той се изправи. Беше с униформа, състояща се от черни ботуши, тъмни панталони, бяла риза с богата яка и ръкавели и жълтеникав жакет с черни и кафяви ширити по ръбовете.
Мъжът сведе червенокосата си глава пред Ричард.
— Господарю Рал?
— Да, точно така.
Онзи се изправи.
— Аз съм Роули. Министърът на културата ме изпрати да ви посрещна и да предам радостта му от това, че двамата с Майката Изповедник благоволихте да окажете такава чест на народа на Андерия.
— Сигурен съм в това — каза Ричард.
Калан го сръга в ребрата. Обърна се към Роули:
— Благодаря, Роули. Ще имаме нужда от място, където войниците ни да разпънат лагера си.
— Да, Майко Изповедник. Министърът ми заръча да ви предам, че сте добре дошли да си изберете, което място ви харесва. Ако нямате нищо против, можете да ползвате земята край имението.
Ричард не бе съгласен с предложението. Не искаше хората му да са вързани по този начин. Искаше да са наблизо, но и да имат възможност за изграждане на защитна позиция. Независимо какво си мислеха всички останали, за него тази територия бе потенциално враждебна.
Той плъзна ръка по житната нива край пътя.
— Какво ще кажете за това място? Разбира се, ще обезщетим собственика на земята за съсипаното жито.
Роули сведе глава.
— Щом ви харесва, Господарю Рал. Министърът искаше сам да изберете. Земята е собственост на държавата, така че не бива да се притеснявате за зърното или за цената й. След като се погрижите за частите си, когато ви е удобно, Министърът би бил радостен да го удостоите с честта да вечеряте с него. Той заръча да ви предам истинското нетърпение, с което ви очаква, и желанието отново да се срещне с Майката Изповедник.
— Ние не…
Калан отново го сръга.
— Ще се радваме да вечеряме заедно с Министъра на културата. Въпреки това бихме те помолили да му предадеш, че отдавна сме на път и сме уморени. За нас би било истинско удоволствие, ако организираната вечеря не бъде прекалено пищна — най-много с три ястия.
Роули очевидно не бе подготвен за подобна молба, но обеща да предаде веднага желанието им.
След като младежът си тръгна, Ду Чайлу пристъпи напред.
— Имаш нужда от баня — каза тя на Ричард. — Джиаан казва, че недалеч има езеро. Ела, ще се изкъпем.
Калан свъси чело. Ду Чайлу се усмихна сладко.
— Обикновено аз трябва да му предлагам — поясни тя. — Когато се къпем заедно, той много се смущава. Лицето му почервенява. — Тя посочи Ричард. — Точно така е и когато се съблича, за да се изкъпе. Лицето му почервенява всеки път, когато ме кара да си съблека дрехите.
Калан скръсти ръце.
— Нима?
Ду Чайлу кимна.
— Ти обичаш ли да се къпете заедно? На него явно му харесва — да се къпе с жени.
Едва сега Ричард разбра колко е бясна Ду Чайлу, задето я бе принудил да язди, и колко силно бе желанието й да му върне жеста.
Зелените очи на Калан се обърнаха към него.
— Какво беше това за теб и жените и водата?
Ричард сви рамене, очевидно без желание да се включи в играта.
— Искаш ли да се присъединиш към нас? Ще е забавно. — Той й смигна и стисна Ду Чайлу за ръката. — Хайде, тогава, съпруго. Ние да вървим, може би Калан ще дойде по-късно.
Ду Чайлу дръпна ръката си. Шегата бе взела твърде непредвиден обрат.
— Не. Нямам намерение да приближавам до вода.
В очите й блесна неприкрит страх. Явно нямаше намерение да дава възможност на Хармониите отново да я хванат.
ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
РИЧАРД ВЪЗДЪХНА НЕТЪРПЕЛИВО, наблюдавайки как всички присъстващи изпитват истинско удоволствие от вечерята. Бертранд Чанбоор бе организирал истинско празненство. Калан бе обяснила на Ричард, че за Андерианците вечеря от петдесет-шестдесет човека се смята за „тесен кръг“.