Когато Ричард вдигаше поглед към гостите, повечето от тях, най-вече мъжете, отместваха очи. Повечето жени обаче не го правеха. Добре, че — както примигваха сластно насреща му, — Калан не бе ревнива. Всъщност Калан не се бе ядосала истински дори на последната реакция на Ду Чайлу — знаеше, че жената просто се опитва да го злепостави. И все пак щеше да му се наложи да й обясни доколко невинна е била банята му с Ду Чайлу.
Беше трудно да се дават каквито и да било обяснения на Калан, особено при положение, че около двамата непрекъснато гъмжи от хора. Дори нощем над тях бдяха майсторите на острието, а сега и Д’Харанските войници. Не беше особено предразполагащо към интимности, още по-малко романтично. Вече като че ли започваше да забравя, че са женени — толкова нищожно малко време имаха възможност да прекарват насаме.
Предстоящата им цел обаче не им позволяваше да мислят ни най-малко за себе си. Фактът, че хората измират заради оказалите се на свобода Хармонии, изключваше мисълта за каквато и да е интимност помежду им.
Сега, докато седеше до нея и споделяше храната от общото им плато, докато наблюдаваше как светлината от лампите се отразява в зелените й очи, в косата й, започваше да се отнася към времето, когато бяха заедно в къщата на духовете — към последния път, когато се бяха любили спомняше си сочното й голо тяло. Картината бе като жива в главата му. Калан се покашля.
— Той ти зададе въпрос, Ричард — прошепна тя.
Ричард примигна.
— Моля?
— Министър Чанбоор ти зададе въпрос.
Ричард се обърна на другата страна.
— Съжалявам, бях се замислил. За нещо много важно.
— Да, разбира се — усмихна му се Министърът. — Просто бях любопитен да узная къде сте отрасъл.
В главата на Ричард изплува отдавна забравеният спомен за детството, за времето, когато се биеха на игра с по-големия му брат, Майкъл. Толкова обичаше да се бори с него. Беше щастливо време.
— Ами как да ви кажа, отраснал съм там, където имаше битка.
Министърът си глътна езика.
— Ами предполагам сте имали добър учител.
По-късно, когато пораснаха, брат му го бе предал на Мрачния Рал. Всъщност Майкъл бе предал не само него. Заради предателството му измряха стотици невинни.
— Да — отвърна Ричард, полагайки воала на спомена между себе си и изпълненото с очакване лице на Министъра. — Наистина имах добър учител. Миналата зима заповядах да го обезглавят.
Бертранд Чанбоор побледня.
Ричард се обърна към Калан. Тя едва сдържа усмивката си.
— Добър отговор — прошепна иззад кърпата за хранене, за да не я чуе някой въпреки звуците на арфата, носещи се откъм мястото на музикантите точно пред тяхната маса.
Лейди Чанбоор, седяща от другата страна на Калан, дори да бе ужасена, не го показа. Далтон Камбел, от далечната страна на Министъра, повдигна вежда. До него съпругата му, Тереза, приятна жена, както си помисли Ричард, не чу думите му. Когато Далтон извърна глава и й ги прошепна, очите й се ококориха по-скоро с възхищение, отколкото от ужас.
Калан го бе предупредила, че хората, с които ще се срещнат, са фактическите водачи на тази страна, и му бе предложила да се постарае да изглежда като човек с внушително могъщество и сила, ако иска да спечелят Андерия на своя страна.
Министърът, хванал с пръсти парче говеждо роле, потопено в червен сос, махна с ръка и насочи разговора към по-безобидни теми:
— Господарю Рал, няма ли да опитате от месото?
Месното ястие, както се стори на Ричард, се проточи повече от час. Реши да каже на мъжа истината:
— Аз съм магьосник-воин, Министър Чанбоор. Както и баща ми, Мрачния Рал, не ям месо. — Той направи пауза, за да е сигурен, че всички на масата го слушат с внимание. — Магьосниците, нали разбирате, трябва да поддържат равновесие в живота си. Това, че не ям месо, балансира факта, че съм принуден да извършвам много убийства.
Арфистката прескочи един тон. Всички останали затаиха дъх.
Ричард запълни напрегнатата тишина:
— Сигурен съм, че вече ви е било предадено предложението, което отправих до всички страни на Средната земя за присъединяване към нас. Условията са честни и еднакви за всички. Представителите ви сигурно са ви ги предали. Ако се присъедините към нас по своя воля, народът ви ще бъде добре дошъл. Ако ни се противопоставите е, ако това стане, ще се наложи да ви окупираме, след което условията за живот на хората ви никак няма да бъдат толкова благоприятни.
— И аз така разбрах — отвърна Министърът.
Калан се наведе напред.
— А предадено ли ви бе, че аз напълно подкрепям Господаря Рал? Че съветът ми към всички страни е да се присъединят към него?