Министърът леко кимна.
— Да, Майко Изповедник. И можете да бъдете сигурна, че ценим високо мъдрия ви съвет.
— В такъв случай, мога ли да смятам, че се присъединявате към нас в борбата ни за свобода, Министър?
— Ами как да ви кажа, Майко Изповедник. Не е толкова просто.
— Чудесно — накани се да става Ричард. — В такъв случай ще се срещна със Суверена.
— Няма да е възможно — намеси се Далтон Камбел.
Ричард, с помръкнало лице, се отпусна на мястото си.
— И защо?
Министърът облиза устни.
— Суверенът, нека Създателят бди над благословената му душа, е много болен. На легло е. Дори аз нямам позволение да го посещавам. Не е в състояние да води разговор, както научих от лекарите и съпругата му. Разговорът с него би бил безпредметен, при положение, че рядко идва в съзнание.
— Толкова съжалявам — каза Калан. — Нямахме представа.
— Бихме искали наистина да се срещнете с него, Майко Изповедник, Господарю Рал — каза Далтон Камбел с възможно най-искрения си глас, — но човекът е толкова зле, че едва ли ще е в състояние да изрази адекватно мнението си.
Арфистката поде по-силна, по-сложна и драматична тема.
— В такъв случай ще се наложи да решавате без него — каза Ричард. — Императорският орден вече окупира Новия свят. За нас е от значение всеки присъединил се към каузата ни съюзник, който е готов да ни помогне да отхвърлим тиранията на Джаганг и да не позволим на тъмната му сянка да засенчи всички ни.
— Ами — заекна Министъра и упорито зачовърка някакво невидимо петънце на покривката, — бих желал страната ни да се присъедини към вас и благородната ви кауза. Наистина бих желал. Както съм сигурен, че биха искали и повечето от сънародниците ни.
— Добре. Тогава нещата са уредени.
— Всъщност не, сър. — Министърът вдигна поглед. — Колкото и да ми се иска, както и на съпругата ми, и колкото и Далтон настойчиво да ме съветва, не можем да вземем подобно важно решение на своя глава.
— Директорите? — попита Калан. — Ще говорим с тях веднага.
— Те също имат глас — продължи Министърът. — Но не само те. Има още хора, които трябва да участват във взимането на подобно решение.
Ричард го гледаше неразбиращ.
— И кои са те?
Министърът се облегна на стола си и известно време се взира в залата, преди тъмните му очи да се спрат отново върху Ричард.
— Народът на Андерия.
— Вие сте Министър на културата — разпалено каза Калан и се наведе напред. — Вие говорите от тяхно име. Нужно е само да кажете нещо и то вече е факт.
Мъжът разпери ръце.
— Майко Изповедник, Господарю Рал, вие искате от нас да капитулираме пред вас и да ви отстъпим суверенитета си. Не мога просто ей така да направя това на своя глава.
— Нали точно това е смисълът на капитулацията — изръмжа Ричард.
— Но вие искате от нашия народ да престане да бъде онова, което е. Да се слее с вас и вашите народи. Не мисля, че си давате сметка какво означава това. Искате от нас да ви отстъпим не само суверенитета, но и културата си.
Нима не виждате? Ние просто ще престанем да съществуваме такива, каквито сме. Нашата култура има дълбоки корени, тя е създадена преди хиляди години. А сега вие се появявате и искате от хората да захвърлят историята си? Нима мислите, че толкова лесно се забравя наследеното, обичаите, културата ни?
Ричард забарабани с пръсти по масата. Плъзна поглед по множеството, наслаждаващо се на вечерята си — към всички онези гости, които нямаха ни най-малка представа за важността на разговора, който се водеше в същото време на главната маса.
— Грешно поставяте нещата, Министър Чанбоор. Нямаме желание да унищожаваме културата ви — Ричард се наведе към мъжа, — макар че, доколкото имам информация, в нея има някои съмнителни аспекти, на които смятам да сложа край. Според нашия закон всички хора и народи имат равни права. Докато се придържате до този общ закон, можете да запазите културата си.
— Да, но…
— На първо място, това е необходимост за свободата на стотици хиляди хора в Новия свят. Няма да рискуваме живота на толкова много хора. Ако не се присъедините към нас, ще ви завладеем. Когато това стане, ще загубите гласа си в утвърждаването на общия закон и ще получите наказания, които ще дисбалансират състоянието на страната ви за десетилетия напред. — Нажеженият поглед на Ричард отмести Министъра няколко милиметра назад. — Още по-лошо ще стане, ако Императорският орден ви докопа пръв. Те няма да налагат финансови наказания, а направо ще ви смажат. Ще започнат да убиват и заробват.
— Императорският орден поиска капитулацията на Ебинисия — намеси се Калан. — — Бях там. Видях какво вършат онези хора с отказалите да станат техни роби. Мъжете от Императорския орден измъчваха и клаха наред — мъже, жени, деца — целия град. До последния човек. Няма нито един оцелял.