— Е, всеки, който…
— В клането на невинните жители на Ебинисия участваха над петдесет хиляди войници на Императорския орден. — Гласът на Калан бе придобил ледени нюанси.
Водих лично армията, решила да тръгне по петите им. Избихме всички войници, участвали в клането над Ебинисия. До крак.
Калан се наведе към Министъра.
— Мнозина се молеха за милост със сълзи на очи. Аз се заклех, като Майка Изповедник, да не проявявам нито капка милост към Императорския орден. Това включва и техните поддръжници. Избихме онези мъже до последния човек, Министър Чанбоор. До последния.
Страховитият леден съсък на думите й накараха всички на масата да замлъкнат. Жената на Далтон Камбел, Тереза, изглеждаше така, сякаш всеки миг бе готова да побегне от залата.
— Единственият ви изход — заключи Ричард — е да се присъедините към нас. Заедно ще се превърнем във внушителна сила, способна да се пребори с Императорския орден и да запази мира и свободата в Новия свят.
Министър Чанбоор най-сетне се обади:
— Както вече казах, ако зависеше от мен, бих се съгласил да се присъединим към вас, същото се отнася и за жена ми, и за Далтон. Проблемът е там, че император Джаганг направи генерални предложения на хората ни. Той предложи мир и…
Калан скочи на крака.
— Какво! Говорили сте с тези убийци!
Някои от хората наблизо прекъснаха разговорите си и погледнаха към главната маса. Други, както забеляза Ричард, изобщо не откъсваха очи от Министъра и гостите му.
Министърът за пръв път придоби смел вид.
— Когато страната ни е заплашена с унищожение от външни врагове, за чиито предложения ние не сме се молили, наше задължение като водачи на народа си е да изслушаме и двете страни. Ние не желаем война, но тя ни се натрапва. За нас е важно да огледаме нещата отвсякъде. Да видим всички възможности за избор. Не можете да ни вините, задето сме разглеждали различни възможности за бъдещето си.
— Свобода или робство — каза Ричард и се изправи до жена си.
Министърът също стана.
— Тук, в Андерия, да изслушаш някого не се счита за престъпление. Ние не нападаме хората, преди да сме получили заплахи. Императорският орден ни постави ултиматум да не ви изслушваме, но ето, че вие сте тук. Ние предоставяме на хората възможност да говорят.
Ръката на Ричард стисна дръжката на меча му. Очакваше да усети релефните букви на думата „Истина“. За миг се изненада, че те липсваха.
— И какви лъжи ви наговориха хората от Ордена, Министър?
Министър Чанбоор сви рамене.
— Както вече казах, вашето предложение ни допада повече.
Той протегна подканващо ръка. Ричард и Калан с неохота заеха обратно местата си.
— Трябва да ви кажа направо, Министър — продължи Ричард — каквото и да искате, няма да ви го дадем. Дори не си правете труда да изреждате условия. Както вече обяснихме на вашите представители в Ейдиндрил, нашето предложение е еднакво за всички страни. За да бъдем честни спрямо всички, не можем да си позволим да правим изключения. Нито пък да осигуряваме специални условия за избрани.
— Не сме и молили за това — каза Министър Чанбоор.
Когато Калан докосна Ричард по гърба, той го прие като сигнал да си поеме дъх и да обуздае нервите си. Направи го и се съсредоточи върху целта им. Калан имаше право. Той трябваше първо да мисли, после да действа.
— Добре, Министър, какъв е проблемът, който ви пречи да приемете условията ни за капитулация?
— Ами, както вече казах…
— Какъв е проблемът?
Независимо дали си поемаше дълбоко дъх или не, гласът на Ричард бе убийствено застрашителен. Той вече си мислеше как ще събере частите си, разположени недалеч от имението. Стражите тук нямаше да създадат трудности за такива елитни Д’Харански бойци. Не бе възможност, към която му се искаше да прибягва, но можеше да се окаже принуден да го стори. Не можеха да позволят на Министъра, умишлено или не, да им попречи да спрат Джаганг.
Министърът се покашля. Останалите на масата стояха като вкаменени, сякаш се страхуваха дори да помръднат, сякаш можеха да прочетат мислите на Ричард в очите му.
— Това касае всички жители на страната ни. Вие искате от нас да изоставим културата си, такова е искането и на Императорския орден — макар че вашето предложение явно е по-либерално и ако изберем него, ще можем да запазим част от идентичността си. Това е нещо, което не бих могъл да наложа на нашия народ. Трябва да го решат самите хора.
Ричард свъси чело.
— Моля? Какво имате предвид?