Тя зарови пръсти в косата си, очевидно неспособна да изрази резервите и съмненията си.
— Ричард, в устата ти звучи чудесно, само че не знам, просто чувствам, че правим грешка. Ами ако лъжат? Ако тормозят хората по някакъв начин, ако ги заплашват? Ние откъде ще знаем? Кой ще следи дали хората казват онова, което мислят? Кой ще надзирава дали гласовете им са правилно преброени?
Той прокара пръст по копринения ръкав на роклята й.
— Добре, а ако поставим условия? Такива, които да ни гарантират, че нещата са под наш контрол, а не под техен.
— Като например?
— Разполагаме с хиляда души армия. Можем да ги използваме, за да обиколят всички градове и села в Андерия и да надзирават гласуването. Всеки ще може да постави знака си на лист хартия да речем, кръгче, ако иска да с присъединят към нас, или кръст, ако е против. Така нашите хора ще могат да контролират преброяването на гласовете. Ще сме сигурни, че всичко е протекло по правилата.
— А хората как ще разберат за какво точно става въпрос?
— Ще трябва да им кажем. Андерия не е чак толкова голяма. Можем да обиколим навсякъде и да им обясни каква перспектива ги очаква, ако минат на страната на Императорския орден, вместо на наша страна. Ако истината е с нас, няма да е толкова трудно да отворим очите на хората за нея.
Тя захапа долната си устна, потънала в размисъл.
— Колко време? Разузнавачите докладваха, че Орденът ще пристигне след не повече от шест седмици.
— Значи ние ще го направим за четири. Хората ще трябва да гласуват за четири седмици. Ще имаме повече от достатъчно време да обиколим навсякъде и да говорим с тях, да им кажем колко е важно това. После, когато дадат гласа си за нас, ще имаме достатъчно време да съберем войската и да използваме Домини дирч, за да спре Джаганг.
Калан притисна корема си с ръка.
— Не ми харесва, Ричард.
Той сви рамене.
— Добре тогава. Армията на генерал Рейбич е на път. Ще пристигнат тук преди Джаганг. Казахме му да не с разкрива, но ще можем да съберем хората си, да завземе Домини дирч и тукашното правителство. Доколкото успях да се запозная с армията им, няма да отнеме много време.
— Знам — намръщи се замислено Калан. — Не разбирам. Идвала съм тук и преди. Армията им представляваш наистина забележителна сила. Войниците, които срещнахме на границата, бяха по-скоро деца.
Ричард погледна през прозореца. При светлината, извираща от всичките прозорци на имението, дворът отпред бе достатъчно светъл, за да се разкрие красотата на местността. Изглеждаше като прекрасно за живот място.
— Зле обучени деца — каза той. — И аз не разбирам. Освен причината да се крие в това, което ми каза онова момиче от армията им на границата, Беата — че за да се задейства Домини дирч, е нужен само един човек. Може би не е нужно да хвърлят средства за поддържане на голяма армия, когато са им нужни само няколко войници на границата, които да управляват Домини дирч. В крайна сметка всекиму е известно какви огромни средства са нужни за поддръжката на една добра армия. Войниците трябва да се хранят всеки ден. Нали точно затова Джаганг се придвижва насам. Може би Андерия просто няма нужда да изчерпва ресурсите си.
Калан кимна.
— Може би. Знам, че Министър Чанбоор разполага със стабилна орда поддръжници — лихвари, търговци и други такива, които му помагат в постигането на целите. Поддръжката на една армия е скъпо нещо, дори за богата страна. Но ми се струва, че разпадането на Андерианската армия в случая има и друго обяснение.
— Е, какво ще кажеш — гласуване или нашествие?
Тя се вгледа в очите му.
— Държа да няма гласуване.
— Знаеш, че хората ще пострадат. Ще има жертви. Няма да се размине без кръвопролития. Може да се наложи да убиваме войници — такива като сержант Беата, охраняващи Домини дирч. Те са почти деца, но ще ни се опрат и вероятно ще загинат. Не можем да допуснем те да контролират Домини дирч. Това оръжие трябва да е наше, ако искаме армията ни да влезе в Андерия. Не можем да рискуваме войниците ни да бъдат покосени наведнъж от него.
— Но нали магията загива.
— Само преди седмица камбаните са звъняли. Хората, които са се намирали пред тях, са загинали. Оръжието все още действа. Не можем да разчитаме на това, че ще престане. Трябва или да нападнем, или да оставим Министъра да направи онова, което предлага — хората да решават сами собствената си съдба. Но дори нещо да се обърка, възможността да използваме войската пак остава. Като имаме предвид високия залог, не бих се поколебал да им заповядам да се впуснат в атака — в случай че се наложи. Иначе излагаме на риск живота на много други хора.