Жена му го изгледа с каменно лице.
— Откъде си толкова сигурен?
— Из цяла Андерия ще разпратим хора, които ще кършат ръце, ще леят сълзи и ще споделят съкрушено страховете си за това какво може да се случи, ако страната ни бъде изоставена на милостта на жестоката Д’Харанска империя, в лишените от всякаква грижовност ръце на един Господар Рал, който няма ни най-малка представа за нуждите на Хакенците и го вълнува единствено собствената му черна магия. Хакенците ще бъдат толкова ужасени от перспективата да загубят и мизерните трохи, които им подхвърляме, че хич няма и да посегнат към комата хляб, тикнат под носа им, стига само да им подхвърлим, че е замесен с отрова.
Далтон вече обмисляше стратегия за осъществяването на плана на Министъра. Едва сега започваше да прозира реалните предимства, който им даваше той.
— Трябва да помислим как да представим нещата в най-добрата за нас светлина — включи се Далтон. — Ще е най-добре да останем изцяло встрани от събитията.
— Точно така е и според мен.
— Да — провлачи Хилдемара, започнала да схваща идеята. — Трябва да изглежда така, сякаш искаме от хората съвет, сякаш те могат да ни покажат правилната посока. А не сякаш ние ги подбутваме натам.
— Други ще разпространят нашите думи — кимна й Бертранд. — Трябва на всяка цена да останем в сянка — да изглежда така, сякаш не желаем нищо друго, освен да се отдадем с благородство на честността на избора, сякаш съдбата ни зависи от милостта на хората, сякаш сме поставили желанията им над всичко друго.
— Разполагам с хора, които ще успеят да уловят без погрешно верния тон — Далтон прокара пръст по долната си устна. — Където и да отиде Господарят Рал, нашите хора трябва да минат след него и да разпространят нашето послание.
— Точно така — каза Бертранд. — Послание, което ще бъде по-стряскащо, по-ужасно, по-могъщо.
Потънал в мисълта за подробностите в разработваната в момента стратегия, Далтон размаха пръст.
— Но ако Господарят Рал и Майката Изповедник заподозрат какво се върши зад гърба им, ще предприемат строги и безпощадни действия. Всъщност ще е най-добре изобщо да не знаят какво се говори на хората — поне в началото. Нашите послания трябва да се разпространяват едва след като те двамата са заминали за ново място.
— Нека ги оставим да посеят надеждата. Ние ще минем малко по-късно и ще докажем, че онова, което Господарят Рал и Майката Изповедник представят като бъдещи свободи, всъщност са чисти лъжи. Ще посплашим хората.
Далтон знаеше колко е лесно да се манипулира съзнанието на масите, стига да бъдат използвани правилните думи — особено пък когато хората са раздирани от какви ли не мисли и съмнения.
— Ако всичко върви добре, народът хем ще ни подкрепи и ще се вслуша в думите ни, хем няма да усети как ще го предадем — усмихна се най-сетне Далтон.
Бертранд отпи от потира си.
— Вече започваш да мислиш като човека, когото наех на работа.
— Но когато хората отхвърлят предложението му — продължи Хилдемара, — Господарят Рал със сигурност ще реагира бурно на загубата си. Ще се опита да използва сила.
— Вероятно — Бертранд остави чашата. — Но дотогава Орденът вече ще е завзел Домини дирч и ще е твърде късно Господарят Рал да направи каквото и да било. Двамата с Майката Изповедник ще бъдат откъснати от своите, без надежда за подкрепления.
— Господарят Рал и Майката Изповедник ще бъдат затворени в Андерия. — накрая и тя се усмихна и ръката й се сви в юмрук. — И Джаганг ще ги пипне.
Бертранд грейна в усмивка.
— И ще ни възнагради. — Обърна се към Далтон: — Къде са се разположили частите на Д’Харанците?
— На средата на пътя до Феърфийлд.
— Добре. Нека Господарят Рал и Майката Изповедник получават всичко, което пожелаят. Нека правят, каквото искат. Трябва да изглежда така, сякаш сме готови да им сътрудничим по всякакъв начин.
Далтон кимна.
— Казаха, че искат да посетят библиотеката.
Бертранд отново вдигна чашата си.
— Чудесно. Нека я обиколят — да видят, каквото ги интересува. Там няма нищо, което може да им е от полза.
Ричард насочи вниманието си към врявата.
— Къш! — крещеше Ведета Фиркин. — Възрастната жена размахваше ръце, прибавяйки към вербалната заплаха и физическа. — Махай се, мръсен крадльо!
Гарванът, кацнал на рамката на прозореца, подхвръкна, размахвайки криле, и започна на висок глас да изразява недоволството си от показаното към него отношение. Жената се огледа и взе една опряна на стената пръчка, използвана за отваряне на горния прозорец. Размахвайки я като меч, тя посегна към птицата. Разперил криле и изпружил врат, с настръхнали пера на главата, гарванът подскочи и подхвръква към нея.