— Да, наистина би ми било интересно да им хвърля един поглед. Винаги съм се интересувал от история.
Той, както и Ведета Фиркин, забеляза някой да се качва по стълбите. Беше куриер — Ричард вече бе срещнал доста като него, всичките облечени в еднакви униформи. Червенокосият младеж видя, че Ведета разговаря с Господаря Рал и Майката Изповедник и застана на известно разстояние, скръстил ръце отзад, за да изчака.
Ричард нямаше желание да продължава разговор, в който се споменава името на Джоузеф Андер, докато наблизо стои куриер. Затова посочи момчето.
— Защо първо не видите какво иска?
Ведета Фиркин кимна с благодарност към снизходителността му.
— Извинете ме само за момент, ако обичате.
Калан затвори книгата, която преглеждаше, и я остави на купчината при другите, с които бе привършила.
— Ричард, трябва да тръгваме. Имаме срещи с Директорите и с още цял куп хора. Ще се върнем пак.
— Добре. — Той въздъхна. — Добре поне че не трябва да се срещаме отново с Министъра. Не бих могъл да понеса още едно подобно празненство.
— Сигурна съм, че той също се радва, задето му отказахме. Не знам защо, но ние с теб май винаги успяваме да развалим нечие тържество.
Съгласявайки се с нея, Ричард се запъти да извика Ду Чайлу. Докато тя ставаше, госпожа Фиркин се върна.
— С удоволствие бих ви показала книгите в подземието, Господарю Рал, но ме натовариха със спешна работа, която не търпи отлагане. Дали не бихте могъл да изчакате съвсем малко? Няма да се бавя. Сигурна съм, че книгите на Джоузеф Андер ще ви бъдат интересни. Малцина са онези, които имат възможност да ги видят, но за толкова важен човек като вас и Майката Изповедник бих…
— Честно да ви кажа, госпожо Фиркин, с удоволствие бих разгледал тези книги. Но точно в момента трябва да тръгваме — чака ни среща с Директорите. По-късно днес можем да се върнем или пък довечера?
— Чудесно — усмихна се тя широко и изтри длани една в друга. — Тъкмо ще имам време да ги приготвя. Когато се върнете, ще ви чакат.
— Толкова сме ви задължени. Двамата с Майката Изповедник с нетърпение очакваме да разгледаме тези реликви. — Ричард се спря и се извърна към нея. — И госпожо Фиркин, бих ви посъветвал да дадете малко семена и на гарвана. Бедното същество има доста окаян вид.
Тя махна с ръка.
— Щом така смятате, Господарю Рал.
Щом възрастната жена, придружавана от един от куриерите му, се появи, той стана.
— Госпожо Фиркин, благодаря ви, че дойдохте.
— Леле, леле, Господарю Камбел, какъв прекрасен кабинет имате! Тя се заоглежда така, сякаш смяташе да купува мястото. — Да, наистина е чуден.
— Благодаря, госпожо Фиркин.
Той направи знак с глава на куриера да излезе. Мъжът затвори вратата след себе си.
— О, и вижте — продължи тя, притиснала молитвено длани под брадичката си. — Вижте само какви прекрасни книги. О, изобщо не съм и предполагала, че тук има толкова красиви томове.
— Предимно юридически. Интересувам се от право.
Тя се обърна към него:
— Чудесно призвание, Господарю Камбел. Чудесно призвание. Радвам се за вас. Продължавайте да се занимавате с него.
— Да, така и възнамерявам. Госпожо Фиркин, като за говорихме за закони, това ме подсеща за причината да ви повикам.
Тя погледна крадешком към стола. Той нарочно не й предложи да седне, вместо я остави да стои права.
— Получих рапорт, че в библиотеката се е отбил човек, интересуващ се от право. Както изглежда, направил е истински фурор. — Далтон облегна юмруци на кожената подложка върху плота на писалището и се отпусна на тях, отправяйки й огнен поглед. — Докладвано ми бе, че сте изнесли от подземието забранена книга без разрешение и сте му я показали.
В същия миг Ведета Фиркин се превърна от приказлива възрастна жена в ужасена възрастна жена.
Макар стореното от нея да не бе съвсем необичайно, се считаше за нарушение на правилата, а следователно и на закона. Повечето от тези закони се прилагаха избирателно, като нарушенията се наказваха не особено строго — ако изобщо се наказваха. Но от време на време се случваше някои да загази. Като юрист Далтон разбираше ценността на широко нарушаваните закони. Те впримчваха всички и осигуряваха на определен човек власт над всички. Ако в този случай той решеше да следва стриктно закона, нарушението на госпожа Фиркин можеше да се смята за наистина сериозно, само на крачка от кражбата на културна ценност.
Тя зачовърка едно копче на врата си.
— Но аз не съм му позволявала да я докосне, Господарю Камбел. Кълна се. Държах я в ръцете си. Дори отгръщах сама страниците. Не съм имала намерение.