И вместо празен кабинет, намирам приемната ти гъмжаща от куриери, които сякаш се готвят за война. Видях те да раздаваш някакви книжа, заповеди. Наистина работеше. Погледах те известно време.
— Защо не влезе?
Тя най-сетне се плъзна към него и се настани в скута му. Обви врата му с ръце и се взря в очите му.
— Не исках да ти преча, защото се убедих, че си зает.
— Но ти никога не ми пречиш, Тес. Ти си единственото нещо в живота ми, което никога не ми пречи.
Тя сви рамене.
— Срамувах се да разбереш, че съм си помислила, че ми изневеряваш.
— Тогава защо си признаваш сега?
Тя го целуна по начин, по който само тя можеше да целува — задъхано, влажно, горещо. Отдръпна се назад, за да му се усмихне, проследявайки погледа му надолу към деколтето й.
— Защото — прошепна — те обичам и ми липсваш. Току-що получих новата си рокля. Помислих си, че бих могла да те изкуша да си дойдеш в леглото.
— Мисля, че си по-красива от Майката Изповедник.
Тя грейна в усмивка и го целуна по челото.
— Какво ще кажеш да отскочиш до в къщи само за малко?
Той я плесна по дупето, докато тя ставаше.
— След мъничко.
Ан надзърна през полузатворените си очи и видя как Алесандра наблюдава молитвата й. Бе попитала Сестрата дали има нещо против да се помоли преди ядене. Алесандра, отначало изненадана от въпроса, бе отвърнала:
— Не, защо да имам против?
Седнала на голата земя в малката си палатка, Ан се бе отдала искрено на дълбока молитва. Бе се предала на радостта да е близо до Създателя — също както, преди когато потъваше в своя Хан. Бе се оставила Светлината да я изпълни с щастие. Сърцето й бе почувствало покоя на Създателя, бе изпитало благодарност за всичко дадено й пред лицето на толкова по-онеправданите от нея. Бе се молила горещо Алесандра да събере сили да почувства в себе си дори едничък лъч топлина от Светлината и да отвори сърцето си за нея.
Когато приключи, се протегна, доколкото й позволяваха веригите, и целуна безименния си пръст в знак на отдаденост към Създателя, с който символично бе свързана в свещен брак.
Знаеше, че Алесандра ще си припомни неописуемото удоволствие, което човек изпитва след молитва. Удоволствието от това да отвориш сърцето си с благодарност към онзи, който ти е дарил душата. В живота на всяка Сестра имаше моменти, когато тя тихо, насаме, благоговейно е плакала от щастие след такива изживявания.
Ан забеляза искрицата на копнежа, щом Алесандра почти инстинктивно вдигна безименния пръст към устните си.
Като Сестра на мрака подобен акт от нейна страна би бил предателство към Пазителя.
Алесандра бе обрекла тази душа, дарена й от Създателя, на Пазителя на отвъдния свят — на злото. Ан не можеше да си представи, че има нещо, което Пазителят би могъл да й даде в замяна и което да може да върне тази простичка радост от молитвата, изразяваща благодарността към Онзи, който създава всички неща.
— Благодаря ти, Алесандра. Беше много мило от твоя страна да ми позволиш да се помоля преди ядене.
— Нищо мило няма в това — отвърна жената. — Просто така по-лесно ще преглъщаш храната и ще мога по-бързо да се върна към другите си задължения.
Ан кимна, щастлива, че е почувствала Създателя в сърцето си.
ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— КАКВО ЩЕ ПРАВИМ? — прошепна Морли. Фич се почеса зад ухото. — Шшт, мисля.
Всъщност нямаше никаква идея, но не искаше Морли да разбере. Приятелят му истински се впечатли от факта, че Фич откри мястото. Морли се бе научил да разчита на Фич в намирането на решения за всичко. Не че имаше какво толкова да се решава.
През по-голямата част от пътя препускаха в луд галоп. Разполагаха с онази огромна сума пари, дадена им от Далтон Камбел, така че нямаха сериозни грижи. Винаги можеха да си купят храна — не се налагаше да ловуват или да я набавят по друг начин. Освен това не бе проблем да си купуват всичко друго, което би могло да им потрябва из пътя. Не трябваше сами да си измайсторяват необходимите принадлежности.
Фич започваше да се убеждава, че в повечето случаи парите могат да заместят онова, което човек не знае. Тъй като бе израснал из улиците на Феърфийлд, се бе научил да пази парите си, да внимава да не го измамят, оберат или преметнат. Изобщо бе много внимателен с харчовете — не позволяваше да си купуват скъпи дрехи и изобщо нещо, което би подсказало на външен човек, че си струва да ги цапардоса по главите. Или по-лошо.