В същия миг Фич и Морли побягнаха в различни посоки. Жената се спусна след Фич. Фич хвърли меча на Морли. Морли се изсмя, пое го и го размаха пред жената, дразнейки я.
Фич се спусна покрай нея и полетя към вратата. Тя се понесе след Морли. Той хвърли меча над главата и разперените й ръце.
Тримата прекосиха ниската площадка, обиколена от стълби. Жената успя да спъне Фич с крак. Докато падаше, той хвърли меча към Морли.
Преди Фич да е успял да се изправи на крака, тя вече се носеше след Морли, който бутна с рамо една от мраморните колони от двете страни на червения килим. Колоната се строполи на пода пред жената. Купата, поставена отгоре й, се разби в пода, разхвърчаха се хиляди парченца, които се пръснаха по мрамора и пода с мек, звънтящ звук.
— Вие двамата нямате представа какво вършите! — изкрещя тя. — Престанете веднага! Това не е ваше! Не е детска игра! Нямате право да докосвате каквото и да било тук. Можете да причините огромни проблеми! Престанете! Става дума за живота на много хора!
Двамата с Морли се гонеха около друга от колоните. Когато жената се спусна към него, той бутна колоната към нея. Тя извика, когато тежката ваза, поставена върху колоната, полетя към земята и я перна по рамото. Фич не бе сигурен дали викът й е от болка или ярост.
Тримата продължиха гонитбата между колоните от двете страни на червения килим, приближавайки се до вратата. Фич и Морли си премятаха меча един на друг, като непрекъснато я изненадваха. Фич се опита да помести едната колона, за да забави жената, и се изненада колко е тежка. Гледайки как Морли ги прекатурва, си бе помислил, че и за него няма да е проблем. Но беше, така че той не опита отново.
Тя им крещеше да престанат да унищожават безценните магически вещи, но когато Морли бутна колоната с мастилено черната бутилка, жената изпищя. Колоната се разби в пода. Бутилката полетя във въздуха.
Жената се спусна към нея, дългата й руса плитка се вееше на гърба й. Бутилката подскочи в ръцете й, изплъзна се, удари килима и се изтърколи, но не се счупи.
По изражението на лицето й Фич би казал, че запазването на целостта на бутилката сякаш бе спасило собствения й живот.
Тя се изправи на крака и се спусна след тях през вратата. Вън Морли се изкикоти на Фич и двамата полетяха по бастиона.
— Момчета, нямате представа за какво става въпрос. Този меч ми трябва. Важно е. Той не ви принадлежи. Дайте ми го, моля ви, и ще ви пусна.
Изражението в очите на Морли бе такова, сякаш имаше твърдото намерение да й причини нещо. И то лошо. Със същия поглед бе гледал и Клодин Уинтроп.
Фич просто искаше меча, но вече започваше да се убеждава, че ще се наложи да измислят нещо, за да я спрат, иначе тя нямаше да се откаже. Нямаше намерение да й даде меча. Не и сега, след като всичко бе свършило.
— Хей, Фич — провикна се Морли, — струва ми се е дошъл моментът и ти да видиш какво е с жена. Тази тук дори е свободна. Искаш ли да ти я подържа?
Тя наистина изглеждаше добре. Освен това им създаваше проблеми. Сама щеше да си е виновна. Не искаше да ги остави на мира. Вместо да си гледа работата.
Фич знаеше, че след като го прави от искрени подбуди — за добро, заслужава Меча на истината. Тази жена нямаше право да му се меси.
Навън, при дневната светлина, червената кожена дреха на жената като че придоби още по-застрашителен вид. Лицето й също. Изглеждаше така, сякаш някой я е вдигнал за дългата плитка и я е потопил до ушите в кръв.
— Опитах се да изпълня желанието му — мърмореше си тя под мустак. — Опитах се да му доставя удоволствие.
Фич си помисли, че тя сигурно е полудяла, щом си говори сама.
— И какво си навлякох? Това. Стига толкова. Писна ми.
Тя въздъхна яростно, след което пъхна ръцете си в червените кожени ръкавици, които бяха втъкнати в колана й. В начина, по който напъха ръцете си в тях, имаше нещо застрашително и категорично.
— Няма да ви предупреждавам повече, момчета — извика тя този път с толкова заплашителен глас, че косъмчетата по тила на Фич настръхнаха. — Дайте ми го и да приключваме.
Докато тя гледаше яростно Фич, Морли пристъпи към нея. Замахна с големия си юмрук към главата й. Толкова силно, че Фич си помисли, че направо ще я умъртви.
Онази дори не го погледна. Парира удара му с длан, сграбчи го за китката и за секунда изви ръката зад гърба му. Стиснала зъби, вдигна ръката му нагоре. Фич с ужас долови шума от изпукването на рамото на Морли. Приятелят му нададе вик. Болката го повали на колене.
Тази жена не приличаше на никоя друга, която Фич бе срещал. Вече се насочваше към него. Не тичаше. Вървеше с решителност, от която дъхът на Фич секна.