На известно разстояние по пътеката се бяха насъбрали жители на Уестбрук. Те проследиха със страхопочитание жеста на Калан, с който тя ги поздрави. Мнозина се свлякоха на колене само защото тя бе погледнала към тях.
Войниците вече бяха разпространили новината за предстоящото гласуване — не само тук, но и на много други места. Сега, когато Калан и Ричард бяха тук, местните се надяваха да чуят лично от тях подробности около присъединяването им към Д’Харанската империя и Средната земя. За тези хора Средната земя, макар да бяха част от нея, бе далечно и непонятно място. Те живееха своя си живот в малката си родина и до тях достигаха по-скоро слухове, отколкото реална информация за света навън.
Д’Харанските войници деликатно държаха хората настрани, докато Ричард разглеждаше реликвите, останали от обожествявания патрон на родината им. Майсторите на острието от Бака Тау Мана се бяха подредили зад войниците. Ричард бе заръчал на войниците да се държат приятелски и „мило“.
Калан се запъти надолу по пътеката и забеляза Ду Чайлу да си почива на една пейка, направена от разрязан на две дънер, под огромен кедър. Калан бе започнала да уважава твърдостта и решителността на духовната майка на Бака Тау Мана. Настояването й да дойде с тях явно наистина бе продиктувано единствено от желание да помогне на Ричард — нейния „съпруг“, Кахарин на народа й. Особено от деня, в който Ду Чайлу помогна на Ричард след падането от коня, Калан започна да изпитва уважение към нея.
Макар Ду Чайлу на няколко пъти да бе казвала пред Ричард, че като негова съпруга е на разположение винаги щом я пожелае, всъщност не бе предприемала никакви реални действия, за да се облагодетелства. Калан започваше да си мисли, че това просто е вид учтивост от страна на Ду Чайлу. Явно тя бе напълно удовлетворена да служи и да се подчинява на съпруга си във всичко и всячески, но предлагаше услугите си по-скоро от чувство за дълг, отколкото от желание да задоволи някакви лични потребности.
Ду Чайлу боготвореше онова, което Ричард представляваше. Не самия Ричард като такъв. Макар това да не успокояваше особено него, Калан го намираше за достатъчно утешително.
Докато нещата стояха по този начин, Ду Чайлу и Калан се намираха в положение на негласно примирие. Въпреки всичко Калан не вярваше изцяло на другата жена — не и докато Ричард не престанеше да бъде обект на нейното внимание — независимо дали от чувство за дълг или поради други причини.
От своя страна Ду Чайлу гледаше на Калан, в ролята й на водач на своя народ, заради магията й, а и като жена на Ричард, не като на висшестояща, а като на равна. Калан се срамуваше да признае пред себе си, че това я дразни повече от всичко друго.
— Имаш ли нещо против да поседна при теб?
Ду Чайлу се облегна назад и се протегна, отпускайки рамене върху дървото. Посочи празното място до себе си, за да я покани. Калан приглади бялата си Изповедническа рокля зад коленете и седна!
Настанили се някак встрани от централната пътека, двете бяха невидими за случайни минувачи. Мястото бе отделено и закътано, по-подходящо за среща на влюбени, отколкото на двете съпруги на един и същи мъж.
— Добре ли си, Ду Чайлу, изглеждаш малко изтощена?
Ду Чайлу леко се стресна от тази проява на загриженост от страна на Калан. След малко се усмихна, разбрала причината. Взе ръката на Калан и я положи върху твърдия си, изпъкнал корем, притисна я към него, хващайки дланта й с две ръце. Бременността й бе доста напреднала.
Калан усети движението на живота в утробата на Ду Чайлу. Усети как детето мърда. Ду Чайлу се усмихна гордо. Калан дръпна ръката си. Отпусна ръце в скута си. Загледа се в събиращите се облаци. Не биваше да става така. Винаги си бе мислила, че ще е нещо радостно.
— Не ти ли харесва?
— Моля? Напротив, прекрасно е.
Пръстите на Ду Чайлу подхванаха брадичката на Калан и извърнаха лицето й встрани.
— Калан, ти плачеш?
— Не. Няма нищо.
— Нещастна си, защото нямаш дете?
— Не, Ду Чайлу, не е това, не съм нещастна.
— Тогава си нещастна, защото аз имам дете, а ти нямаш?
Калан стисна зъби, за да не изгуби контрол над себе си.
— Не бива да си нещастна, Калан. И ти ще имаш дете. Един ден. И това ще стане.
— Ду Чайлу, бременна съм.
Ду Чайлу вдигна ръка към тила си и изпъна врат.
— Наистина ли? Изненадана съм. Джиаан не ми е докладвал двамата с нашия съпруг да сте били заедно в този смисъл.
Калан бе изумена да узнае, че Ду Чайлу получава подобна информация. В известен смисъл тя се радваше, че не е имало нищо за докладване, но отчасти й се искаше да е имало — просто от желание да поддържа съревнованието като съпруга.