Протегнал ръка, той отблъсна Калан назад от камъка. Гарванът изграчи. Острият звук отекна в затворената местност. Птицата отново се насочи към тях, прелитайки съвсем покрай главата на Ричард. После набра височина и закръжи в небето. Последва ново стремително спускане, придружено с мощно свистене на въздуха. Птицата явно искаше да ги накара да отстъпят от водата.
— Тази птица да не се е побъркала? — попита Калан.
— Може вътре да е гнездото й? Или пък това поведение е типично за гарваните?
Ричард я стискаше здраво за ръката и я водеше към дърветата.
— Гарваните са интелигентни птици и наистина са готови да защитават гнездото си, но освен това могат да се държат и странно. Опасявам се, че това тук е нещо повече от обикновен гарван.
— Повече ли? Какво искаш да кажеш?
Птицата се настани на един клон и се зае да оправя разрошената си перушина, явно доволна от себе си — нещо обичайно за гарваните изобщо.
Калан му подаде ризата и той я пое.
— Бих казал, че е свързано с Хармониите.
Птицата явно го чу въпреки разстоянието. Плясна с криле, подскочи напред-назад по клона, явно доста развълнувана.
— Спомняш ли си в библиотеката? Гарванът пред прозореца, който вдигаше такъв шум?
— Добри духове! — — загрижено възкликна Калан. — Мислиш, че може да е същият? Че ни е проследил толкова далеч?
Ричард я погледна.
— Ами ако е някоя от Хармониите и ни е чула, и е дошла да ни причака тук?
Калан изглеждаше истински изплашена.
— Какво ще правим?
Върнаха се при конете. Ричард извади лъка от седлото си. Издърпа от колчана една стрела с оловно острие.
— Мисля, че трябва да го убия.
В мига, в който Ричард се показа иззад коня си, гарванът забеляза лъка и подскочи, почти потрепна във въздуха със силен крясък, сякаш бе очаквал от Ричард да извади оръжие. Щом стрелата бе заредена, птицата разпери криле и започна да надава бесни крясъци.
— Е — промърмори си под мустак Ричард, — няма нищо чак толкова странно.
— Поне знаем, че е Хармония. Онази, която простреля в селото на Калните — кокошката, дето не беше кокошка, — сигурно е казала на другите Хармонии.
Ричард объркано поклати глава.
— Сигурно.
— Ричард, не искам да плуваш в това езеро. Вътре може да те причакват Хармонии. Цяло безумие е да влизаш вътре, когато Хармониите са на свобода.
— Но тях явно ги е страх от мен.
Тя вдигна ръка на врата му, за да задържи погледа му в своя.
— Ами ако просто ти вдъхват самоувереност и искат да се потопиш в това езеро? Тогава какво? Нали помниш — Зед ни каза да се пазим от вода.
Тя разтърка ръце, сякаш изведнъж изпитала студ.
— Ричард, моля те, да се махаме оттук. Нещо в това място…
Той намъкна ризата си и се загърна.
— Мисля, че си права. Няма защо да подлагаме на изпитание късмета си, не и след като се появи някакъв си гарван, дето не е гарван. Освен това Ду Чайлу толкова ще се ядоса, че сме се оставили да ни убият, че ще роди преждевременно.
Калан го стисна за ризата. Изведнъж в погледа й се появи ужас.
— Ричард мислиш ли, че ще можем?
— Какво да можем?
Тя пусна ризата му и го потупа по гърдите.
— Да се измъкнем от тук.
— Мисля, че трябва.
Двамата се спуснаха назад, изведнъж нетърпеливи да се отдалечат от езерото. Той й помогна да се метне на коня си.
— Мисля, че намерихме, каквото търсехме — скалата, от която е бил направен Домини дирч. Струва ми се, че ще трябва да променим плановете си.
— Какво имаш предвид?
— Май ще е най-добре да се върнем във Феърфийлд и отново да се поровим в старите книги, в светлината на нещата, които разбрахме тук.
— Ами гласуването? Местата, които ни остават да посетим?
— Така или иначе ще трябва да разделим хората и да ги изпратим в различни части на страната, за да надзирават хода на изборите, а след това да изчакаме във Феърфийлд да донесат резултатите. Можем да ги изпратим още сега и да ги накараме преди да започне гласуването, да поговорят с хората. Сред момчетата има такива, на които мога да имам пълно доверие, че ще направят нужното, за да убедят хората в думите си. Вече чуха какво трябва да се каже достатъчно пъти. Можем да ги разпределим още тук и да ги пратим по места, докато ние пътуваме обратно към имението. Освен това няма да е зле да поработим над жителите на Феърфийлд и да се опитаме да ги спечелим на своя страна.
Калан кимна.
— Първата ни задача са Хармониите. Няма да спечелим нищо, ако победим в гласуването, след като опасността Хармониите да избият всички не е преминала.
Ричард мерна нещо встрани от себе си. Извърна се на седлото и метна на Калан повода на коня й. Върна се към групичката смърчове недалеч.