— Какво има? — провикна се Калан, нетърпелива да напуснат това място.
Ричард вдигна една изсъхнала клонка.
— Седло. Някой е оставил багажа си тук и го е покрил, за да остане на сухо.
— Може би същият човек, на когото е конят — пред положи Калан.
— Може да е на трапер или нещо подобно — каза Ричард. — Но явно е тук от доста време.
— Е, ако нямаш намерение да откраднеш вещите на човека, защо не се махаме оттук.
Гарванът нададе крясък и Ричард забърза към коня си.
— Просто ми се стори странно, това е.
Докато се спускаха по пътеката, Ричард хвърляше по някой и друг поглед назад. Видя няколко гарвана да кръжат високо в небето. Не можеше да каже кой е онзи, който не е гарван. Може би всички бяха такива.
Откачи лъка от седлото си и го преметна през рамо.
ПЕТДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
ДАЛТОН ГЛЕДАШЕ през прозореца на кабинета си, докато Стейн докладваше за броя и разположението на войниците от Императорския орден, влезли в Андерия като специални Андериански части. Домини дирч бе практически под командването на Джаганг. Ако Господарят Рал призове армията си — в случай че изобщо разполага с такава наблизо — срещу Андерия, съвсем скоро щеше да се окаже пълководец без войници.
— Освен това императорът заръча да ви предам личните му благодарности за ефективната помощ, която ни оказвате. От рапортите, които получавам, мога да съдя, че Министърът се е справил наистина блестящо със задачата да обезвреди Андерианската армия. Сега те представляват по-нищожна пречка, отколкото сме си представяли.
Далтон погледна през рамо, но не забеляза на лицето на мъжа презрителна или подигравателна усмивка. Стейн вдигна ботушите си върху писалището на Далтон и се опъна назад на стола, заемайки се с почистването на ноктите си с една кама. Изглеждаше доволен.
Далтон посегна и взе в ръка безполезната, но ценна малка книжка, която жената му бе донесла от библиотеката — книгата, принадлежала някога на Джоузеф Андер. Сложи я в другия край на масата, за да не я повредят ботушите на Стейн.
От онова, което му бе донесла Тереза, Далтон можеше да съди, че Стейн наистина има причина да е доволен и задоволен — като се има предвид колко жени с възторг споделяха с готови да ги изслушат уши суровата красота на преживяването си в леглото с дивия чужденец. Колкото по-грубо се отнасяше той с тях, с толкова по-голямо удоволствие говореха те за него.
При този огромен брой жени, желаещи да се хвърлят в обятията му, Далтон не можеше да проумее защо гостът продължава често-често да налита на такива, които не бяха благоразположени към подобни дейности. Вероятно за Стейн удоволствието, изтръгнато насилствено, бе по-голямо.
— Да, Андерианската армия изглежда наистина чудесно на постовете си край Домини дирч — ухили се Стейн.
— Но фалшивата им гордост с нищо няма да им помогне, когато се сблъскат с истинското лице на войната.
— Изпълнихме нашата част от сделката.
— Повярвай ми, Камбел, знам колко сте безценни двамата с Министъра. Обработването на земята може да е по-малко вълнуващо от завоюването й, но без храна всяка армия е принудена да спре. Никой от нас не обича тежката работа по земята, но искаме да продължаваме да ядем.
— Оценяваме колко ви бива в умението да поддържате системата в движение. Ще бъдете от безценна помощ за каузата ни.
Далтон не сподели гласно проблемите си.
— Кога можем да очакваме пристигането му?
— Скоро — отсече Стейн и със свиване на рамене показа, че не възнамерява да уточнява подробностите. — Но се тревожи за ситуацията с Господаря Рал. Не може да разбере защо залагате на толкова непредвидими резултати като гласовете на простолюдието.
— Трябва да призная, че споделям загрижеността му — въздъхна Далтон. Продължаваше да е на мнение, че би било по-добре, ако Министърът бе избрал по-малко рискован път, но, от друга страна, вече бе разбрал, че за Бертранд Чанбоор в риска се криеше особен чар. Нещо подобно на предпочитанията на Стейн към противящи се партньорки в леглото.
— Но както вече обясних — продължи Далтон, — чрез тези тактически действия ще можем да уловим в капан Господаря Рал и Майката Изповедник. Без тях начело на вражеските сили войната бързо ще поеме по път, който ще я отведе право в ръцете на Джаганг.
— Императорът с удоволствие ще изчака да види резултатите от играта ви.
— Въпреки това рисковете си остават.
— Рискове ли? Мога ли да помогна с нещо?
Далтон седна на мястото си, придърпвайки стола към писалището.
— Струва ми се трябва да положим повече усилия за снемане доверието на хората от каузата на Господаря Рал, но това е опасен ход. В крайна сметка Майката Изповедник е управлявала Средната земя хиляди години. И то не само благодарение на милите усмивки. Тези жени освен усмивки могат да показват и остри зъби. Освен това се говори и че Господарят Рал също е магьосник. Трябва да тъчем сукното си внимателно, за да не ги предизвикаме да изоставят гласуването и да започнат да действат. Ако това стане, може да повлияе на плановете, в които всички ние сме вложили толкова много.