— Както вече споменах, разполагаме с части, които са в готовност. Дори Господарят Рал да има армия наблизо, войниците му няма да могат да преминат покрай Домини дирч. — Стейн се усмихна мрачно. — Макар че ще се радвам да опитат.
— Както и аз. Работата е там, че Господарят Рал и Майката Изповедник са тук и ни създават достатъчно проблеми.
— Вече ти казах, Камбел, не бива да се тревожиш за магията. Императорът е подрязал ноктите й.
Далтон внимателно сключи ръце пред себе си на масата.
— Повтори го достатъчно пъти, Стейн, но колкото и да ми се иска да е така, намирам малка утеха в неподплатените думи. Аз също бих могъл да обещая неща, но ти би очаквал да видиш резултатите, нали така?
Стейн размаха ножа си.
— Казах ти, императорът възнамерява да сложи край на магията, за да могат прозорливите мъже да изведат този свят на нови пътища. Ти ще бъдеш част от това. Времето на магията отмина. Тя загива.
— Както и Суверенът. Но все още не е мъртъв.
Стейн продължи с почистването на ноктите си, като съсредоточи в действията си цялото си внимание. Явно грижите на Далтон не го тревожеха и се опитваше да му докаже колко са безпочвени.
— В такъв случай би бил щастлив да узнаеш, че за разлика от твоя любим Суверен, мечката на магията вече загуби зъбите си — устата й вече не хапе. Тя вече не е оръжие, от което трябва да се страхуваме.
Стейн повдигна края на наметалото си, направено от човешки скалпове.
— Хората с магьоснически таланти ще влезнат до един в колекцията ми. Вземам скалповете им, докато са още живи, ако ме разбираш. Доставя ми удоволствие да слушам писъците им, докато им махам скалповете.
Далтон не се впечатли от надутите изявления на мъжа и желанието му да го шокира, но му се щеше Стейн да е по-конкретен в изявленията си по тези въпроси. От неспособността на Франка да използва талантите си можеше да съди, че нещо става, но не знаеше какво точно. И още по-лошо, нямаше представа до каква степен са се развили нещата. Не можеше да прецени дали Стейн говори изцяло истината, или пък му пробутва някакви дилетантски наблюдения, подклаждани от суеверия, покълнали в Стария свят.
Каквото и да ставаше, бе дошло време да се действа. Не можеха да си позволят нещата да се развиват по старому. Далтон трябваше да реши до каква степен можеха да покажат на Господаря Рал несъгласието си за присъединяване към него. Трябваше да се вземат мерки, за да се убедят хората да кажат „Не!“ на Господаря Рал, но това трябваше да бъде сигурно. От друга страна, бе прекалено рисковано да се пресягаш през решетките и да хващаш мечката за носа, при положение, че тя все още не е изгубила зъбите и ноктите си.
Далтон не можеше да прецени дали би могъл да притисне Стейн да бъде по-конкретен.
— В такъв случай май сме се сблъскали със сериозен проблем.
Стейн вдигна поглед.
— В какъв смисъл?
Далтон разпери ръце в красноречив жест.
— Ако магията е престанала да действа, то тогава Домини дирч, на когото сме заложили толкова много, няма да ни е от никаква полза. Всичките ни планове ще се осуетят. Бих нарекъл това именно сериозен проблем.
Стейн свали краката си от писалището на Далтон и пъхна ножа обратно в ножницата. Положи лакти на плота и се облегна напред.
— Не се тревожи. Виждаш ли, работата е там, че императорът все още държи при себе си Сестрите на мрака. Тяхната магия работи за него. От онова, което те ни докладват, разбираме, че нещо става. Нещо, което е причинило сриването на магията на последователите на Господаря Рал. Джаганг получи информация, че Господарят Рал вече не може да разчита на магията. Този човек е, или скоро ще бъде, изправен гол и беззащитен срещу нашите остриета.
Далтон го слушаше с цялото си внимание. Ако това бе вярно, нещата се променяха. Това би означавало, че той мигновено може да премине към прилагането в пълна степен на плановете си. Би означавало, че може да предприеме необходимите действия, без да се притеснява от противодействие от страна на Господаря Рал.
В такъв случай Господарят Рал и Майката Изповедник щяха да започнат да разчитат в още по-голяма степен на гласуването, докато в същото време Далтон, без да се страхува от техните действия, щеше да им гарантира загубата.