Окована във веригите в тъмната и самотна палатка, имаше усещането, че целият свят е пощурял.
— Скъпи Създателю, какво ни причини? — проплака тя. — Нима и ти си ни говорил лъжи?
ПЕТДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ДАЛТОН ЗАБЪРЗАНО СЕ ПРИБЛИЖИ до главната маса и се усмихна на Тереза. Тя изглеждаше самотна и изоставена. Явно се радваше на появяването му, макар да бе закъснял. Напоследък той рядко виждаше жена си. Нямаше какво да се направи. И тя проявяваше разбиране.
Преди да заеме мястото си, я целуна.
Министърът го удостои само с бързо кимване. Вниманието му бе погълнато от размяната на лъстиви погледи с някаква жена на една от масите вдясно. Тя като че ли му правеше подканящи жестове с вилицата си, на която бе набола парче говеждо. Министърът цял грееше в усмивка.
Вместо да се почувстват отблъснати от недвусмисленото сексуално поведение на Бертранд, повечето от жените всъщност бяха привлечени именно от него, макар да нямаха намерение да му отвърнат с взаимност. Явно по някаква приумица на женското мислене някои жени биваха неудържимо привличани от прямо демонстрираната сексуална фриволност, независимо от това колко не на място се показваше тя. Това бе проявление на самата опасност, нещо мамещо, но забранено. Колкото по-пакостливо гледаха някои мъже, толкова повече въздишаха жените по тях.
— Надявам се не ти е доскучало — прошепна Далтон на Тереза и се загледа за миг в очите й, блеснали с искрена преданост.
Като се изключи бързата усмивка към Тереза, той правеше всичко възможно да задържи каменното изражение на лицето си, което да хармонира с предстоящата му работа. Отпи голяма глътка вино, без да го опита предварително, явно нетърпелив да изпита успокояващото му действие.
— Просто ми липсваше, това е. Бертранд ме забавляваше с вицове. — Тереза се изчерви. — Но не мога да ги повторя пред теб. Поне не тук. — Усмивката й, немирната й усмивка се прокрадна на лицето й. — Може би когато се приберем, ще ти ги кажа.
Той успя да й се усмихне, но мисълта му вече бе съсредоточена върху по-сериозни неща.
— Ако успея да се прибера навреме. За тази нощ ме чакат още цял куп съобщения за изпращане. Случи се. — Той си наложи да спре да барабани с пръсти по масата. — Случи се нещо много важно, съдбовно.
Тереза не можа да сдържи любопитството си:
— Какво?
— Косата ти е прекрасна, Тес.
Косата й бе точно толкова дълга, колкото позволяваше настоящото й положение. Той не успя да се сдържи в намеците си:
— Но ми се струва, че може да й се наложи да порасне още значително.
— Далтон. — Тя ококори очи, трескаво опитвайки се да прозре смисъла зад думите му, но лицето й си остана объркано. Тя явно не можеше да си представи как е възможно да се изпълнят мечтите и плановете му при настоящите обстоятелства. — Далтон, това свързано ли е с не щата, които винаги си ми говорил.
Мрачното му изражение я накара да замлъкне.
— Съжалявам, скъпа, не мога да говоря предварително. Всъщност може просто да залагам твърде много на случилото се. Имай търпение, ще разбереш само след няколко минути. Най-добре е новина като тази да бъде съобщена от устата на самия Министър.
Лейди Чанбоор хвърли бърз поглед на жената вдясно с месото, забодено на вилицата. Онази, преструвайки се, че не прави нищо друго, освен да обръща внимание на сътрапезниците от собствената си маса, отметна една къдрица от лицето си и се обърна към един от тях. Хилдемара удостои Бертранд с кос, унищожителен поглед, след което се наведе назад, за да погледне Далтон.
— Какво научи?
Далтон попи виното от устните си и положи кърпата обратно на коленете си. Реши да разкаже най-напред страничните сведения. Освен всичко друго това щеше да му помогне да подчертае още по-категорично важността на предстоящите им действия.
— Господарят Рал и Майката Изповедник работят от изгрев до залез, обикаляйки колкото се може повече места. Говорят пред тълпи от хора, които поглъщат жадно думите им. Майката Изповедник успява да привлече тълпи от хора, изгарящи от любопитство да я видят — ако не друго. Опасявам се, че хората откликват на призивите й по-топло, отколкото би ни се искало. Скорошната й сватба е факт, спечелил и сърцата, и любовта на мнозина. Хората се радват на щастливите младоженци, където и да отидат те. Хора от околните селца и ферми изминават километри разстояние, за да присъстват на речите на Господаря Рал и Майката Изповедник.