Скръстила ръце, лейди Чанбоор изруга тихичко младоженците, използвайки изключително цинични думи — дори за нея. Далтон се запита какви ли неприлични прозвища му лепва тя в негово отсъствие, когато се окаже, че е недоволна по неведоми причини. Вече му бяха познати някои от любимите й фрази, които използваше по адрес на съпруга си.
Макар персоналът на имението да бе запознат твърде добре със сприхавата й природа, общото мнение за нея бе, че е толкова чиста, че е изключено устните й да се омърсят от някоя нецензурна дума. Хилдемара прекрасно разбираше ценността на това да имаш на своя страна подкрепата на хората. В случаите, когато тя, лейди Чанбоор, любящата съпруга на Министъра на културата, повелителя на женските сърца из цяла Андерия, обикаляше страната, за да представи някое ново богоугодно творение на мъжа си, а и между другото да укрепи връзките си с някой и друг заможен фермер или търговец, тя биваше посрещана ласкателно и топло — не по-различно от Майката Изповедник.
Сега повече от всякога, щеше да се наложи да изиграе ролята си виртуозно, ако иска да успеят.
Преди да продължи, Далтон отпи още една глътка от виното си.
— Майката Изповедник и Господарят Рал са се срещнали няколко пъти с Директорите и доколкото разбирам, Директорите са изразили задоволството си от справедливите условия, които предлага Господарят Рал, и от позицията му.
Бертранд сви юмруци. Челюстта му потръпна.
— Поне — каза след малко Далтон — такава бе реакцията им в присъствието на Господаря Рал. Но щом той ги освободи от присъствието си, Директорите, след като размислиха добре, си промениха предпочитанията и вкусовете.
Преди да продължи, Далтон огледа Министъра и жена му, за да е сигурен, че разполага с пълното им внимание.
— Което е доста радостно, в светлината на току-що случилото се.
Министърът огледа внимателно лицето на Далтон, преди погледът му да се плъзне към младата дама на масата вдясно.
— И какво по-точно се е случило?
Далтон стисна ръката на Тереза под масата.
— Министър Чанбоор, лейди Чанбоор, с прискърбие ви известявам, че Суверенът почина.
Потресена от новината, Тереза ахна и веднага вдигна кърпичката си към лицето, за да не видят хората внезапно бликналите в очите й сълзи от мъка. Тя никога не допускаше някой да я види разплакана.
Напрегнатият поглед на Бертранд се спря върху Далтон.
— Мислех, че състоянието му се подобрява.
Това бе израз на подозрението му, а не в смисъл, че съжалява за смъртта на Суверена. Подозрение относно това дали Далтон е способен на това и нещо повече — защо би предприел подобна дръзка стъпка, ако наистина го е направил.
Макар че Министърът без съмнение би бил особено щастлив старият Суверен да оваканти мястото си толкова навреме, всеки намек, че това се е случило не по естествен път би компрометирал всичко, постигнато досега, и то точно когато стояха на прага на победата.
Далтон се наведе към Министъра, без да се засегне от скритата инсинуация.
— Възникна проблем. Твърде много са хората, които се готвят да отбележат гласа си с кръгче в подкрепа на Господаря Рал. Трябва да наредим нещата така, че да е въпрос на личен избор за всеки дали да застане зад всеотдайния и отдаден на народа си нов Суверен или да повярва на един чужденец, който може да таи зло в сърцето си. Както вече обсъждахме, трябва да успеем да доставим на нашия човек решенията, които вече са взети. Повече не можем да поемаме риска, който това гласуване би могло да ни предложи. Време е да предприемем по-решителни мерки срещу присъединяването към Господаря Рал въпреки риска от това.
Далтон сниши глас още повече:
— Нужно е именно ти да поемеш своята роля, уповавайки се на тежестта, която ще имат думите ти като Суверен. Ти трябва да станеш Суверен и да огласиш тези думи.
На лицето на Бертранд се разля доволна усмивка.
— Далтон, мой верен и изобретателен помощнико, току-що си спечели наистина сериозно назначение в предстоящия да се освободи кабинет на Министъра на култура та.
Най-сетне всичко си идваше на мястото. Хилдемара гледаше с удивление и не можеше да повярва. Знаеше какви мерки за сигурност са поставени около Суверена. Знаеше, защото самата тя се бе опитала да проникне в дома му, но не бе успяла.
По очите й можеше да се разбере, че вече се вижда като съпруга на Суверена, която всички ще благославят и едва ли не боготворят като някакъв добър дух, слязъл в света на живите. Жена, чиито думи ще се слушат с далеч по-голямо внимание от думите на някаква си съпруга на Министъра — позиция, която само преди миг й се струваше достойна, но сега изведнъж бе станала недостатъчна и неприемлива за нея.