Хилдемара се наведе зад съпруга си и нежно стисна китката на Далтон.
— Далтон, момчето ми, ти си по-печен, отколкото те мислех — а мнението ми никак не бе ниско. Не мислех, че изобщо е възможно. — Тя остави изречението си не довършено.
— Изпълнявам дълга си, лейди Чанбоор, независимо от трудностите. Знам, че всичко, което има значение, са резултатите.
Преди да го пусне, тя го стисна още веднъж. Той никога не я бе виждал толкова благодарна за нещо, свършено от него. Смъртта на Клодин Уинтроп не му бе спечелила дори одобрително кимване.
Далтон се извърна към жена си. Бе внимавал особено тя да не чуе репликите му с Хилдемара. Така или иначе в мъката си тя дори не го погледна. Той я прегърна с утешителна ръка през раменете.
— Добре ли си, Тес?
— О, Далтон, бедният човечец — проплака тя. — Горкичкият Суверен. Нека Създателят бди над него в достойното му място там горе.
Бертранд се наведе зад Далтон и съчувствено докосна Тереза по ръката.
— Добре казано, скъпа моя. Добре казано. Ти изрази достойно любящите чувства на всички нас.
Бертранд си докара възможно най-мрачна физиономия и стана от стола си. Вместо да вдигне ръка, както правеше обикновено, застана в мълчание, със сведена глава и ръце, сключени на гърдите. Хилдемара повдигна пръст и арфистката замлъкна. Хората бързо осъзнаха, че става нещо необичайно, и всички смехове и разговори утихнаха.
— Добри ми хора на Андерия, току-що получих най-скръбни новини. Тази нощ ние се превърнахме в един изгубен народ без Суверен.
Залата, вместо да избухне в шепот, както бе предполагал Далтон, притихна мъртвешки. Едва в онзи злокобен миг той осъзна, че всъщност се бе родил и бе изживял целия си живот до този миг под владичеството на стария Суверен. Беше дошъл краят на една епоха. Явно повечето хора в залата си мислеха същото.
Бертранд, привлякъл върху себе си всички погледи, запримига, сякаш за да задържи сълзите си. Гласът му, щом успя да продължи, бе скръбен и тих.
— Нека всички сведем глави и се помолим Създателят да вземе душата на нашия обичан Суверен и да я заведе на достойното място, което той си заслужи с дългогодишните добри дела. След това ще се наложи да ви изоставя да привършите вечерята си сами, тъй като дългът ме зове да събера на спешно съвещание Директорите.
Като се има предвид усложнената ситуация и фактът, че както Господарят Рал, така и император Джаганг желаят нашето съюзничество, и с надвисналия зловещ облак на войната ниско над главите ни, ще настоявам от името на народа на Андерия Директорите да изберат нов Суверен още тази нощ и който и да е той, още от утре да поеме задълженията си на наш Суверен и да възстанови връзката на нашия народ със Създателя, която поради възрастта и разклатеното си здраве нашият обичан стар Суверен малко или повече бе изгубил.
Тереза стисна Далтон за ръкава.
— Далтон — прошепна тя, без да откъсва поглед от привидното смирение, изписано на лицето на Бертранд. — Далтон, даваш ли си сметка, че той най-вероятно ще бъде следващият Суверен?
Далтон, като не искаше да разваля искреното й възхищение, нежно я погали по гърба.
— Да се надяваме, Тес.
— И да се молим — прошепна тя с блеснали от сълзи очи.
Бертранд разпери ръце пред влажните погледи на стреснатото множество.
— Моля ви, добри хора, нека всички заедно да сведем глави и да се помолим.
Далтон сновеше напред-назад пред вратата и щом Франка се показа на прага, я стисна нервно за ръката и затвори зад нея.
— Скъпа Франка, толкова се радвам да те видя. И да мога да поговоря с теб. Не сме се виждали от доста време. Благодаря ти, че се отзова.
— Каза, че е важно.
— Да, така е — Далтон я покани с ръка да влезе по-навътре. — Заповядай, седни.
Франка приглади роклята под себе си и се отпусна на кожения стол пред писалището му. Далтон се облегна на ръба на плота, за да е по-близо до нея и срещата им да изглежда по-неофициална. Впечатлението нямаше да е същото, ако бе седнал на мястото си от другата страна.
Усети нещо ръбесто под себе си. Погледна какво е и бутна малката книжка на Джоузеф Андер встрани.
Франка размаха ръка пред лицето си.
— Би ли отворил прозореца, ако обичаш? Тук е ужасно задушно.
Макар че денят едва започваше и слънцето тепърва щеше да се появи на хоризонта, тя бе права. Вече бе горещо и явно ги очакваше истински огнен ад. Усмихнат, Далтон заобиколи писалището и отвори широко прозореца. Хвърли поглед през рамо и в отговор на нейния жест отвори още два.
— Благодаря ти, Далтон. Много мило, че се съобразяваш с желанията ми. Е, какво толкова важно има?