Франка, пребледняла, успя да промълви само:
— Дори не смея да предполагам.
— Опита ли се да разнищиш проблема? Искам да кажа, по-сериозно?
— Затворих се сама със себе си и се опитах да проникна възможно най-дълбоко в ситуацията, да направя всичко възможно. Снощи ми бе първото появяване сред хора от седмици насам. — Тя вдигна глава и смръщи чело. — Когато Министърът обяви смъртта на Суверена, спомена нещо за Господаря Рал. Какво искаше да каже?
Далтон си даде сметка, че Франка е толкова далеч от събитията от последните дни, че дори не знае за идването на Господаря Рал и за гласуването. Това му припомни, че го чакат неотложни дела.
— О, нищо особено. — Той протегна ръка към нея и й помогна да стане. — Франка, благодаря ти, че дойде. Помогна ми повече, отколкото би могла да си представиш.
Тя очевидно се засегна, задето той почти я изгони от кабинета си, но нямаше какво да се направи. Чакаше го много работа.
Тя се изправи, с лице само на милиметри от неговото, и го погледна в очите. Погледът й бе силен — независимо дали в него блестеше дарбата или не.
— Обещай ми, Далтон, че няма да съжалявам, задето ти казах истината.
— Франка, можеш да разчиташ.
Далтон се извърна от внезапния шум зад гърба си. Изненадан, дръпна Франка назад. През отворения прозорец бе влетяла огромна черна птица. Гарван, както му се стори, макар никога да не бе виждал гарван от толкова близо.
Съществото разпери криле и покри плота на писалището почти от край до край. С помощта на крилете и клюна си се опита да се задържи и да се придвижи по гладката кожена повърхност. Нададе яден крясък, явно недоволен от материала под краката си.
Далтон бързо се втурна отстрани на писалището към поставката за ножницата си и извади меча.
Франка се опита да го спре с ръка.
— Далтон, недей! На лошо е да се убива гарван!
Намесата й и внезапното движение на птицата му попречиха да нанесе смъртоносен удар.
Гарванът заграчи неистово и залитна в единия ъгъл на писалището. Далтон внимателно, но неумолимо избута Франка от пътя си и отново насочи меча.
Гарванът, забелязвайки с огромното си око какво му се готви, стисна малката книжка в клюна си. Без да изпуска вещта, принадлежала някога лично на Джоузеф Андер, подхвръкна към стаята.
Далтон тресна прозореца най-близо до писалището — онзи, през който бе влетяла птицата. Гарванът полетя към него. Докато Далтон затваряше втория, а после и третия прозорец, в главата му се впиха остри нокти.
Той размаха яростно меча срещу топката от бясно мятащи се пера и нокти над себе си, но не успя да докопа нищо. Птицата нададе вик, от който го заболяха тъпанчетата, и се стрелна към прозореца.
Далтон и Франка едновременно вдигнаха ръце към лицата си, щом откъм прозореца се чу дрънчене и след миг цялата стая се изпълни с парчета стъкло.
Далтон успя да вдигне очи и видя как птицата се отправя към клона на близкото дърво. Вкопчи се в него, но се изпусна и направи втори опит, докато накрая успя да се задържи. Явно бе ранена.
Далтон хвърли меча си на писалището и издърпа едно копие. С мощен вик от усилието хвърли копието през дупката в прозореца към гарвана.
Гарванът, забелязал какво му се готви, излетя с книгата в клюна. Копието мина на сантиметри от него. Птицата се изгуби в сутрешното небе.
— Добре, че не го уби — обади се Франка. — Щеше да е на лошо.
Далтон, цял почервенял, посочи писалището си.
— Но той открадна книгата!
Франка сви рамене.
— Гарваните са странни птици. Често крадат разни неща, за да ги носят на половинките си. Те са приятели до гроб.
Далтон поизтупа и намести дрехите си.
— Нима?
— Но женската понякога изневерява на мъжкия. По някога, докато той е на лов или за да събира съчки за гнездото им, тя се отдава на друг мъжки.
— Нима? — провлачи той. — И какво ме интересува това?
Тя сви рамене.
— Просто си помислих, че е интересна информация, която би ти било любопитно да узнаеш. — Тя пристъпи към прозореца, за да огледа щетите. — Книгата ценна ли беше?
Далтон внимателно изтупа парченцата стъкло от раменете си.
— Не. За щастие беше само някаква си древна реликва, писана на отдавна мъртъв език, който днес никой не разбира.
— Аха — промълви тя, — е, поне това е добре. Радвай се, че не беше нещо ценно.
Далтон сви юмруци на хълбоците си.
— Виж само какъв хаос. Само погледни.
Той взе няколко черни пера и ги хвърли през отворения прозорец.
Видя на писалището си алена капка.
— Поне плати с кръвта си за кражбата.
ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
— НАСТЪПИ МОМЕНТЪТ — започна Бертранд Чанбоор, новоизбраният и посветен в длъжността Суверен на Андерия, обръщението си към неизброимото множество, плъзнало под балкона над площада и преливащо в близките улички — да заемем решителна позиция срещу омразата!