Тъй като знаеше, че ликуванията на тълпата ще продължат известно време, Далтон използва момента да хвърли поглед към Тереза. Тя му се усмихна окуражително и леко примигна. Не бе спала почти цялата нощ, молейки се за душата на починалия Суверен и за сила на бъдещия.
Далтон от своя страна също не си бе лягал, разработвайки заедно с Хилдемара и Бертранд стратегии за действие, репетирайки речите им. Бертранд бе в стихията си. Хилдемара се наслаждаваше на славата. Далтон дърпаше конците.
Офанзивата бе започнала.
— Като ваш Суверен не мога да позволя подобна жестока несправедливост да сполети Андерия! Господарят Рал на Д’Хара. Какво знае той за нуждите на нашия народ? Как може да дойде тук един-единствен път и да очаква да оставим живота си на неговата милост?
Тълпата задюдюка и заподсвирква. Бертранд не ги прекъсна известно време.
— Какво си мислите, че ще стане с всички вас, добри ми Хакенци, ако Господарят Рал получи своето? Нима се надявате на макар и нищожно внимание и загриженост от негова страна? Нима си въобразявате, че ще го интересува дали сте облечени и нахранени, дали имате работа? Ние сме полагали дългогодишни усилия, за да ви осигурим работа, да въведем закони, като Закона на Уинтроп за честното работонаемане, които да закрилят и насърчават всички жители на Андерия. — Той спря, за да даде възможност на тълпата да изрази одобрението си. — Работихме усилено срещу омразата. Борихме се срещу онези, които не ги бе грижа дали децата ни гладуват. Правихме всичко възможно да направим живота на народа ни по-добър. А какво е направил Господарят Рал? Нищо! Къде беше той, когато децата ни гладуваха? Къде беше, когато мъжете ни не можеха да си намерят работа? Нима наистина искаме резултатите от всичките ни усилия и къртовски труд да бъдат заличени с един замах на този безсърдечен човек и привилегированата му съпруга, Майката Изповедник? И то точно когато сме достигнали до най-критичния момент от реформата? Когато ни чака още толкова много работа за народа на Андерия? Какво знае Майката Изповедник за гладуващите деца? Имала ли е тя някога деца? Не! — Когато гласът му отново се извиси над тълпата, ръката му заудря отчетливо по перилото на балкона, подчертавайки всяка дума: — Голата истина е, че Господарят Рал го е грижа единствено за магията му! Тук го е довела алчността му! Дошъл е да използва земята ни, за да задоволи ненаситните си страсти! Злите му клетви ще отровят водите ни! Вече няма да можем да ловим риба, защото магията му ще превърне нашите езера, реки и морето ни в мъртви води, в които ще действа единствено отровната му магия, предназначена да изгражда страховитите му оръжия за война!
Хората бяха шокирани и разгневени от новините. Далтон следеше за реакцията, предизвикана от всяка дума на оратора, за да може да се подготви за бъдещите му речи и за съобщенията, които щеше да разпрати до всички краища на страната.
— Той създава зли същества, за да може да води нечестната си война. Вероятно сте чували за зачестилите инциденти със странни, необясними смърти. Нима си мислите, че става въпрос за случайности? Не! Това е магията на Господаря Рал! Той създава тези зли магически същества, пуска ги на свобода и ги гледа как убиват! Тези смъртоносни твари изгарят до смърт или удавят невинни хора. Други от жертвите си завличат на покривите на къщите им посред нощ и ги хвърлят към смъртта им!
Тълпата зяпна в шок.
— Той използва нашия народ, за да наточи оръжията си в жестоката си война!
Черното му магьосничество ще изпълни въздуха с мъглата на злото, която ще обгърне всеки дом! Нима искате децата ви да дишат магията на Господаря Рал? Кой би могъл да си представи агонизиращата смърт на невинни дечица, погълнали безчовечните и безотговорни заклинания на Господаря Рал? Кой може да каже какво ще се случи на невинното същество, решило да поплува в езеро, белязано от знака на зловеща черна магия! Всичко това ние сами ще поканим в домовете си, ако не се вдигнем на яростен отпор срещу бруталното изнасилване на родината ни! Този човек иска да запрати всички ни на сигурна смърт, за да може да отвори вратата на могъщите си приятели към нашите съкровища. Това е истинската причина, която го води тук!
Хората вече бяха напълно паникьосани.
Далтон се наведе към ухото на Бертранд и му прошепна, едва разтваряйки устни:
— Най-много ги стресна въздухът и водата. Подсили впечатлението.
Бертранд му кимна едва забележимо.