— Това ще се случи, приятели, ако допуснем този диктатор в родината си. Въздухът, за който се борим, ще бъде омърсен от зловещата му магия, водата ще бъде очернена от вещерските му ритуали. И докато той и кохортите му се надсмиват над страданията на честните, трудолюбиви хора, както Андерианци, така и Хакенци, богатствата му ще се умножават за наша сметка. Той ще използва чистия ни въздух и бистрата ни вода, за да избуят от тях покварените му магически творения, които ще доведат до една никому ненужна война!
При научаването на грозната истина от устата на Суверена от тълпата се надигнаха гневни викове, мъжете размахаха юмруци. Хората бяха обзети от чувства на ужас, страх и отвращение, но най-вече гняв. За някои разголването на истината за царствените владетели на Средната земя, към които бяха хранили топли чувства, прибави и възмущение от факта, че Господарят Рал и Майката Изповедник ги бяха взели за глупаци. Други само потвърдиха подозренията си относно тези могъщи, безсърдечни хора.
Бертранд вдигна ръка.
— Императорският орден предложи да купува продуктите на нашия труд на цени, много пъти по-високи от онези, които получаваме сега.
Отдолу се чуха подсвирквания и аплодисменти.
— Господарят Рал ще открадне всичко това от вас! Въпрос на ваш избор е, добри хора, дали ще се вслушате в лъжите на този зъл магьосник от Д’Хара, който ще се опита да ви убеди със сладки приказки и обещания, че ще ви даде права и който в същото време ще използва земята ни, за да посее в нея жестоката си магия, използвайки я за подклаждането на тази безчовечна и ненужна война. Това е човекът, който ще остави децата ви да гладуват и дори да загинат от болезнените последствия на безумните му заклинания. Другата ви възможност е да продавате онова, което отглеждате с пот на челото, на Императорския орден и семействата ви да забогатеят повече от всякога.
Сега вече тълпата бе напълно убедена в думите му. На хората, току-що създали си доверие в новия си Суверен, за пръв път се предоставяха основателни причини да отхвърлят Господаря Рал. Нещо повече — основателни причини да се страхуват от него. И най-вече основателни причини да го мразят.
Далтон зачеркваше от листчето в ръката си точките, които не се бяха оказали достатъчно ефективни, и ограждаше онези, които бяха предизвикали бурни реакции. Както двамата с Бертранд предполагаха, думата „деца“ се оказа особено успешна. Тълпата щеше да експлодира при новините за това какво би могло да се случи на синовете и дъщерите им. Дори самото споменаване на тези думи можеше да изгони всякакви грешни мисли от главите на хората.
Думата „война“ също получи очаквания резултат. Хората с ужас узнаха, че именно Господарят Рал е инициаторът на тази никому ненужна война. Те желаеха мир на всяка цена. А сега разбираха, че приемат ли съюзничеството на Господаря Рал, няма да имат възможност да живеят в мир.
— Време е да оставим всичко това зад гърба си, добри хора, и да се погрижим за бъдещето на Андерия. Чака ни много работа. Не бива да се отказваме от постиженията си, за да се превърнем в роби на някакъв си магьосник, дошъл тук от хиляди километри разстояние. Човек, обладан от желанието за власт и сила, който иска да ни въвлече в глупавата си война. Ако той пожелае да даде шанс на мира, може да се постигне мир. Но не иска да го направи.
Знам, че човек като него е готов да загърби всякакви традиции и религии, да ви остави без Суверен. И ви казвам това, защото се боя за вас, не за себе си. Чака ме още толкова работа за моя народ. Тая в сърцето си толкова много любов, която да раздам на народа на Андерия. Получих висше благоволение и смятам да се отплатя на обществото за безценния дар.
Моля ви, умолявам ви с цялата си душа, вие, гордият народ на Андерия, да покажете презрението си към този зъл демон от Д’Хара, да му дадете да разбере, че сте прозрели злото в действията му.
Самият Създател чрез мен изисква от вас да се изправите с гласа си срещу Господаря Рал и да поставите кръстчето, зачерквайки злото! Да зачеркнете с кръстче неговите подли номера! Да зачеркнете с кръстче лъжите му! Тиранията му. А също и самия него и Майката Изповедник!
Площадът избухна във викове и възгласи. Околните сгради потрепераха от мощния взрив на хиляди гласове. Бертранд вдигна двете си ръце и ги скръсти пред себе си в голям знак Х, който всеки от ликуващата тълпа можеше да види.
Хилдемара, неотлъчно до него, започна да го аплодира бурно и го дари с обичайния си за публични ситуации обожателен поглед.
Когато накрая тълпата утихна, укротена от вдигнатата му ръка, той посочи жена си, представяйки я на множеството. Хората я посрещнаха с радостни възгласи, продължили почти толкова, колкото онези, с които бе посрещнат самият той.