— Моля те, скъпи Създателю, накарай Господаря Рал да даде шанс на мира.
Започна да се образува опашка от родители, които вдигаха към платформата децата си. Посланията на всички тях бяха сходни. Повечето пристъпваха напред и казваха само: „Дайте шанс на мира.“ Някои от малчуганите явно не разбираха смисъла на онова, което казваха, преди да се върнат при гордите си родители.
За Ричард бе ясно, че децата са упражнявали думичките цял ден. Това не бе език, присъщ на дете. Но мисълта не го успокои особено — децата явно си вярваха.
Някои от хлапетата излизаха плахо, други бяха нервни, но повечето бяха очевидно горди и щастливи да се включат в забележителното събитие. По страстта в гласчетата им Ричард разбираше, че родителите им вярват, че по този начин казват нещо изключително дълбоко, което ще промени историята и ще предотврати онова, което според тях бе ненужна загуба на живот, заплаха за всичко добро в света.
Едно момченце попита:
— Скъпи Създателю, защо Господарят Рал иска да причини зло на децата? Накарай го да даде шанс на мира!
Тълпата избухна в одобрителни възгласи. Видяло задоволството на хората, хлапето повтори думичките си още веднъж, а хората му отвърнаха по същия начин. Мнозина вече хлипаха.
Ричард и Калан се спогледаха. И за двама им бе ясно, че това не е спонтанен изблик на чувства. Бе отработено и отрепетирано послание. Вече бяха получили информация за подобни акции. Но бе потресаващо да го видят със собствените си очи.
Най-сетне на платформата се качи мъж, в когото Ричард позна един от Директорите — Превот.
— Господарю Рал, Майко Изповедник — надвика той тълпата, — ако ме чувате сега, в този момент, бих искал да ви запитам: защо искате да опорочите със злата си магия нашия миролюбив народ? Защо искате да ни въвлечете във войната си? В една война, която ние не желаем! Вслушайте се в гласовете на нашите деца, защото те говорят с гласа на мъдростта!
Няма смисъл да се впускате в конфликт, преди да сте потърсили начин за разрешаването му. Ако ви беше грижа за живота на невинните деца, щяхте да седнете с Императорския орден и да изгладите противоречията помежду ви. Орденът желае това, нима вие не го искате? Възможно ли е да се стремите към тази война, подтиквани единствено от желание да завладеете онова, което не ви принадлежи? Да поробите онези, които отхвърлят тиранията ви? Вслушайте се в мъдрите думи на тези деца и моля ви, в името на всичко добро, дайте шанс на мира!
Тълпата поде напева: „Дайте шанс на мира! Дайте шанс на мира! Дайте шанс на мира!“ Директорът остави хората да го повтарят известно време, после продължи:
— Нашият нов Суверен го чака много работа за нашия народ! Ние отчаяно се нуждаем от неговата напътстваща ръка. Защо ли Господарят Рал иска да отвлича вниманието на нашия Суверен от задълженията към народа му? Защо ли иска да подложи народа ни на такъв огромен риск?
— От алчност! — извика мъжът в отговор на собствения си въпрос. — От алчност!
Калан прегърна Ричард с приятелска ръка. Жестът й не го успокои особено. Гледаше с невярващи очи как цялото му дело бива изпепелено от ненаситния огън на лъжите.
— Скъпи Създателю — продължи Директор Превот, вдигнал сключените си ръце към небето, — благодарим на новия ни Суверен. Човек с доказани способности и неизчерпаема всеотдайност, най-етичният Суверен, който някога ни е ръководил. Моля те, скъпи Създателю, дай му сила срещу злите начинания на Господаря Рал. — Директор Превот разпери ръце. — Моля ви, добри хора, да си помислите за този чужденец, дошъл от толкова далеч. Човекът, взел за своя жена Майката Изповедник на цялата Средна земя.
Тълпата избухна в недоволство — Майката Изповедник в крайна сметка си беше тяхна Майка Изповедник.
— И този човек, който на всеослушание говори за моралните си подходи като водач, за желанието си да раздава справедливост, в същото време има и втора съпруга! Където и да ходи, той я води със себе си, независимо че тя носи в утробата си неговото дете! И докато тази негова съпруга носи нероденото му дете, той се жени за Майката Изповедник и влачи и нея със себе си като своя наложница! Колко ли още жени ще превърне този грешник в майки на покварените си отрочета? Колко ли копелета вече е създал тук, в Андерия? Колко ли наши сънароднички са били повалени от ненаситната му страст?
Тълпата бе видимо шокирана. Освен, че имаха морални внушения, тези думи хвърляха кал върху Майката Изповедник.
— Другата жена с гордост признава, че е съпруга на Господаря Рал и потвърждава, че носи в утробата си неговото дете! Що за човек е това! Лейди Чанбоор бе толкова потресена от тези дивашки маниери, че бе принудена да остане на легло, заливаща се в сълзи, докато се съвземе. Суверенът е извън себе си от ярост, че човек с подобно поведение е допуснат в границите на Андерия. И двамата ви умоляват да отхвърлите тази отвратителна свиня от Д’Хара!