Выбрать главу

Ду Чайлу дръпна Ричард за ръкава.

— Това не е вярно. Ще им обясня, за да разберат, че в това няма нищо непочтено и лошо, както твърди този човек. Ще им обясня.

Ричард я спря с ръка.

— Нищо подобно няма да правиш. Тези хора няма да те чуят.

Джиаан се обади разпалено:

— Нашата духовна майка не може да е неморална жена. Трябва да обясни, че е действала според закона.

— Джиаан — прекъсна го Калан, — Ричард и аз знаем истината. Ти, Ду Чайлу и другите с вас, всички вие знаете истината. Това е важното. Тези хора тук нямат уши за истината. Това е начинът, по който тираните си спечелват благоразположението на хората — чрез лъжи.

Нагледал се достатъчно, Ричард тъкмо се канеше да тръгва, когато посред тълпата избухна оранжев пламък. Вероятно някоя свещ бе подпалила нечия рокля. Чу се неистов писък. Косата на момичето се подпали. По бързината, с която се разгаряше огънят, Ричард разбра, че не е случайност.

Хармониите бяха сред тях.

Недалеч пламнаха дрехите на мъж. Тълпата побесня от ужас, хората се разкрещяха, че Господарят Рал използва магия срещу тях.

Гледката бе потресаваща, страховита. Момичето и мъжът се мятаха обезумели, обхванати от съскащите пламъци, които поглъщаха ненаситно дрехите им, сякаш живи.

Тълпата се разпръсна в паника, двамата пострадали паднаха на земята. Родителите на момичето се опитаха да хвърлят върху горящото му тяло дреха, за да потушат огъня, но тя също пламна, сякаш подхранвайки огъня. Горящият мъж се строполи на земята. От него се виждаше само изгоряла черна главня в средата на жълто оранжевите пламъци.

Сякаш добрите духове не издържаха повече на гледката, небето се разтвори и върху града се изсипа проливен дъжд. Тропотът на капките върху пресъхналата земя се сливаше със съскането на огъня и виковете на хората. Водната стихия потопи свещите и градът потъна в тъмнина. На площада останаха да горят само двата живи огъня — момичето и мъжът. Хармониите танцуваха върху телата им, удавени в течна светлина. Нямаше какво да се направи за двете загубени души.

Ако Ричард не предприемеше нещо, нямаше кой да го стори — светът щеше да бъде погълнат от Хармониите.

Калан го изблъска да вървят. Не бе нужно да настоява много. Впуснаха се в тъмнината през дъжда да приберат конете и останалите мъже. Ричард, направлявайки коня си с юздите, ги поведе по една странична уличка през Феърфийлд.

— Информацията, която получих, е била точна — каза той, навеждайки се към Калан. — Ясно е, че тези хора са манипулирани да се обърнат срещу нас.

— За щастие до гласуването остават само няколко дни — отвърна Калан през дъждовната пелена. — Може да загубим част от гласовете тук, но поне имаме шансове с останалите области на Андерия.

Докато си проправяха път в дъжда, Ричард премести юздите в една ръка и с другата прегърна Калан през раменете.

— Истината ще възтържествува.

Тя не му отговори.

— Важното сега са Хармониите — обади се Ду Чайлу. Изглеждаше едновременно натъжена и уплашена. — Каквото и да се случи оттук нататък, Хармониите трябва да бъдат прогонени. Не искам отново да умирам заради тях. Не искам детето ми да умре заради тях. Каквото и да се случи тук, Андерия е само едно място. А Хармониите са навсякъде. Не искам детето ми да се роди в свят, обитаван от Хармониите. Ако не бъдат прогонени, няма да остане сигурно място на този свят. Това е твоя работа, Кахарин.

Ричард прегърна и нея.

— Знам, знам. Може би все пак ще успея да намеря, каквото търся в библиотеката на имението.

— Министърът и Суверенът преминаха на вражеската страна — каза Калан. — Може да откажат да ни пуснат пак в библиотеката.

— Но ние ще се доберем дотам — независимо по какъв начин — отвърна Ричард.

Той ги поведе по една улица, успоредна на главната.

Тя щеше да ги изведе точно на пътя, водещ към имението на Министъра. Близо до този път бяха разположени частите им.

Ричард забеляза, че Калан напрегнато се взира в мрака. Проследи погледа й в дъжда и видя, че е насочен към едва забележима табела.

Надписът гласеше, че акушерка предлага услугите си и продава билки.

Ду Чайлу бе станала огромна. Ричард предполагаше, че наближава времето да ражда — независимо дали иска детето й да се появи в свят като този или не.

ШЕСТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА