ДЕНЯТ БЕ ДЪЛЪГ. Последният час премина във влачене през отвратителния порой към лагера с войниците. Близо половината от тях бяха разпратени из Андерия, за да надзирават наближаващото гласуване. Ду Чайлу не се чувстваше добре и не можеше да язди. Вървенето пеша бе ужасно и тя най-сетне се бе предала на умората и изтощението — а това не бе нещо, което би си признала с леко сърце. Ричард и Джиаан се сменяха да я носят на ръце през останалата част от пътя.
Въпреки всичко Ричард бе благодарен за дъжда по една причина — водната стихия бе охладила страстите на тълпата във Феърфийлд и бе разпратила хората по домовете им.
В друг случай Ричард би настоявал Ду Чайлу да се прибере веднага в палатката си, но след събитията във Феърфийлд си даде сметка за мрачното й настроение и осъзна, че тя се нуждае от присъствието им повече, отколкото от почивка. Калан също явно го разбираше, защото вместо да отпрати жената в палатката й, както бе правила неведнъж, й даде сухар от тава, който да посмуче, казвайки й, че това ще успокои стомаха й. След това й помогна да седне на разстланото одеяло, което им служеше за легло, и изсуши с кърпа лицето и косата й. В това време Джиаан отиде да й донесе сухи дрехи.
Ричард седна пред малката сгъваема масичка, която използваше за писане на съобщения, заповеди и писма — предимно до генерал Рейбич. След посещението в града отчаяно му се искаше да напише на генерала да тръгва към Андерия незабавно.
Откъм входа на палатката се чу приглушен глас, който поиска разрешение за влизане. Ричард позволи и капитан Мейферт повдигна тежкото покривало на входа на палатката, закрепяйки го на едно копие, за да образува нещо като стряха. Изтръска се колкото можа, след което влезе.
— Капитане — каза Ричард, — бих искал да ви похваля — вас и хората ви — за рапортите. Те описаха с ужасяваща точност случващото се във Феърфийлд. Духовете са ми свидетели колко ми се иска да мога да ви наругая и изгоня, задето сте ме информирали погрешно, задето сте преувеличили истината. Но, уви, не мога да го сторя. Всичко е точно така, както казвате.
Капитанът не изглеждаше доволен от похвалата за добре свършена работа. В нея нямаше нищо удовлетворително. Отметна кичур руса коса от челото си.
— Господарю Рал, струва ми се, че е време да призовем армията на генерал Рейбич на юг, в Андерия. Положението става все по-напрегнато с всеки изминал ден. Разполагам с цял куп рапорти за специални Андериански части. В тях се казва, че тези войници ни най-малко не приличат на Андерианската армия, с която вече сме има ли случаи да се срещнем.
— Съгласна съм с капитана — обади се Калан иззад Ду Чайлу. — Трябва да бързаме към библиотеката, за да се опитаме да намерим нещо полезно относно Хармониите. Нямаме време да обясняваме на хората, че всичко, което слушат срещу нас, са лъжи.
— Няма да е толкова трудно — възрази Ричард.
— Убеден ли си? Ами ако грешиш? Освен това, както вече казах, не можем да си позволим този лукс да отделяме време за това. Чакат ни по-важни дела.
— Майката Изповедник има право — настоя капитан Мейферт.
— Трябва да съм сигурен, че истината ще възтържествува. Иначе какво ни остава да правим? Да лъжем хората, за да ги убедим да се присъединят към нас? — Ричард отметна мократа коса от челото си. — Вижте, най-много от всичко на света би ми се искало да повикам генерал Рейбич веднага. Наистина. Но не мога.
Капитан Мейферт избърса дъжда от брадичката си. Явно бе осмислил причината за възраженията на Ричард и бе готов с отговор:
— Господарю Рал, разполагаме с достатъчно хора тук. Можем да изпратим вест на генерала и преди той да се появи, да завземем Домини дирч от Андерианската армия, за да осигурим безопасното преминаване на хората на Рейбич в Андерия.
— Премислял съм този вариант безброй пъти — каза Ричард. — Но има нещо, което непрекъснато ме държи нащрек.
— И какво е то? — попита Калан.
Ричард се извърна настрани от сгъваемата си масичка, за да може да говори едновременно на Калан и на капитана:
— Не знаем със сигурност как действа Домини дирч.
— Но бихме могли да попитаме някого — възрази Калан.
— Това не е оръжие, което те използват. Не можем да разчитаме на мнението им. Да, те са наясно, че ако някой ги нападне, трябва да ударят камбаните и врагът ще бъде унищожен.
— Господарю Рал, когато всички се завърнат от обиколката из Андерия, ще разполагаме с хиляда души. Можем да завземем Домини дирч в широк периметър и генерал Рейбич ще може безпроблемно да вкара армията си в Андерия. И тогава ще използваме хората му, за да завземем и останалите постове на Домини дирч, тоест цялата граница. Императорският орден няма да може да премине в страната. Може да се приближат с увереността, че ще успеят да влязат, и тогава ще имаме случай да използваме Домини дирч срещу тях.