— Казвам се Нора — обяви тя на хората. — Това е синът ми Брус. Той е всичко, което ми остана на този свят — заради вещиците! Съпругът ми Джулиан се удави, настигнат от черното проклятие на вещица! Прекрасната ми дъщеря Бетани бе изгорена жива от вещерско заклинание! Момченцето заплака, едва мълвейки, че е вярно, плачеше за сестра си и баща си.
Серин Райак вдигна ръката на жената.
— Ето я поредната жертва на вещерствата на Пазителя! — Той посочи една виеща жена в предните редици на тълпата. — А ето още една! Мнозина от вас пострадаха от клетвите и проклятията на вещиците! Вещици, които си служат със злото, дадено им от Пазителя на мъртвите!
При положение, че тълпата бе тъй бойно настроена, Далтон знаеше, че няма да се стигне до нищо добро, и не можеше да измисли начин да я спре.
Нали затова в крайна сметка бе освободил Серин Райак: за да настрои хората срещу магията. Народът на Андерия трябваше да бъде изпълнен с омраза срещу онези, притежаващи магия, да вижда само злото в тях. Кой би могъл да насади в душите им повече ненавист към магията от един неин фанатичен противник.
— А ето я и вещицата! — Серин Райак се обърна и по сочи жената, чиито ръце бяха вързани на гърба, същата, която Стейн стискаше за косата. — Тя е долно оръдие в ръцете на Пазителя! Тя хвърля зли заклинания, за да ви причини болка и мъка!
Тълпата крещеше и виеше за мъст.
— Какво да направим с вещицата! — изкрещя Райак.
— На кладата! На кладата! На кладата! — чу се отговор в един глас.
Серин Райак стрелна ръце към небето.
— Скъпи Създателю, отдаваме тази жена в пламъците на твоите грижи! Ако е невинна, спести й болката! Ако е виновна за вещерство, изгори я!
Докато няколко мъже издигаха кол, Стейн повали пленничката си по лице на земята. Вдигна главата й за косата. Другата му ръка стискаше ножа. Далтон, широко отворил очи, не можеше да мигне, нито да диша, докато гледаше безпомощно как Стейн изрязва скалпа на Франка от едното ухо до другото. Крещейки от болка и неописуем ужас, тя бе вдигната и вързана на кола. На фона на кървавата маска, обхващаща лицето й, се виждаха две побелели очи.
Франка не твърдеше, че е невинна, и не се молеше за живота си. Просто пищеше от неописуем ужас.
Около нея бяха натрупани слама и дърва. Тълпата се сгъсти напред, хората искаха да са близо, да видят всичко. Някои протягаха ръце към лицето й, за да оцапат пръстите си с кръвта на вещицата, която да им даде сила, преди да я изпратят при Пазителя.
Парализиран от ужас, Далтон заслиза по стълбите. Няколко мъже с факли си проправиха път в предната част на тълпата. Серин Райак, подивял от ярост, се изкачи на купчината дърва и слама, за да извика в лицето на Франка, да я нарече, с каквито се сети отвратителни имена, да я обвини във всякакви престъпления.
Далтон, застанал безпомощен на стъпалата, знаеше, че всичко, което крещи този човек, е лъжа. Франка не бе нито едно от тези неща.
И тогава се случи нещо необяснимо. От сивото небе се стрелна огромен гарван и впи ядните си нокти в главата на Серин Райак.
Серин изкрещя, че това е слуга на вещицата, дошъл да защити господарката си. Тълпата му отвърна, като започна да замеря птицата, с каквото свари, в същото време Серин се опитваше да я прогони. Гарванът размахваше криле и надаваше крясъци, но продължаваше да се държи за косата на мъжа.
С ужасяваща решителност, която започна да посява в главата на Далтон съмнението, че птицата наистина може да е слуга на Франка, огромният клюн на мастилено черното същество се заби в здравото око на Серин Райак.
Мъжът изкрещя от ярост и болка и се строполи върху кладата. В същия миг тълпата поднесе факлите.
Вой, какъвто Далтон никога през живота си не бе чувал, се разнесе от гърлото на Франка в мига, в който пламъците възпламениха сухата слама и я обгърнаха. Дори от мястото си встрани от тълпата Далтон усети миризмата на изгоряла плът.
Тогава, в болката, в лапите на смъртта, Франка извърна глава и видя Далтон, застанал в мрака на стълбите.
Изкрещя името му. През бушуващата тълпа той не успя да чуе гласа й, но прочете името си по устните й.
Тя го изкрещя отново и добави, че го обича.
Щом Далтон прочете второто по устните й, сърцето му сякаш се разби на парчета.
Пламъците продължиха да лижат плътта й, докато воят, надигнал се от дробовете й, не зазвуча като писък на изгубена в света на мъртвите душа.