Хищният му поглед се стрелна по небето. Очите му обхванаха съсредоточено тесните улички между четвъртитите сгради. Постройките в тази част на селото, подобно на къщата на духовете, бяха за общо ползване от цялото село. В някои от тях стъпваха само старейшините — един вид свети места. В други ловците изпълняваха ритуалите си преди дълъг лов. През прага на трети, определени за жените, не можеше да пристъпи мъжки крак. Имаше и постройки, където се подготвяха за траурните церемонии телата на мъртвите. Калните погребваха мъртвите си.
Да се използва дървен материал за погребение бе непрактично. Дървото се намираше трудно и се носеше отдалеч, следователно бе много ценно. Дървеният материал за огнищата се допълваше с изсушена тор или пък със стегнати калъпи сушена трева. Празничните огньове, като тези, които бяха запалили по време на брачната церемония, бяха рядкост и лукс.
Тъй като в тази част на селото не живееше никой, сградите излъчваха някаква пустота и тайнственост. Усещането се засилваше от приглушените звуци на тъпани и болди, долитащи измежду сенките. Далечните гласове внушаваха призрачност. В мрака между сбутаните една в друга сгради почти не можеше да проникне слънчев лъч.
Без да отделя очи от сенките, Ричард й направи знак зад гърба си. Тя надзърна зад стената.
Сред разхвърляна перушина, подмятана на студения вятър, лежеше окървавен труп на кокошка.
ВТОРА ГЛАВА
КАЛАН ГРЕШЕШЕ. Не децата бяха причина за кудкудякането на кокошките.
— Ястреб? — попита тя.
Ричард отново огледа небето.
— Възможно е. Или пък невестулка, или лисица. Каквото и да е, нещо го е стреснало, преди да успее да си изяде плячката.
— Е, това поне ще те успокои. Просто едно животно е нападнало друго.
Кара, облечена в прилепналата по тялото й червена кожена униформа, ги бе забелязала моментално и вече вървеше към тях. Агиелът й, който на вид бе като обикновена червена пръчка, дълга петдесетина сантиметра, се поклащаше на изящна верижка на китката й. Страшното оръжие никога не бе по-далеч от един замах на ръката й.
Калан знаеше, че Кара би предпочела да е по-близо до двамата. В случая обаче Морещицата бе проявила достатъчно такт, осигурявайки им възможност за уединение. Деликатността й се изразяваше и в това, че бе успяла да държи всички останали далеч от младоженците. Познавайки непоколебимостта и всеотдайността, с която Морещицата защитаваше нея и Ричард, Калан си даде сметка за истинската стойност на жеста й да наблюдава от разстояние.
Разстояние.
Тя вдигна глава към Ричард. Точно това бе повдигнало подозренията му. Знаел е, че не са деца. Кара не би позволила на хлапетата да припарят до къщата на духовете, да се приближат до не заключена врата.
Преди Кара да каже нещо, Ричард я попита:
— Видя ли какво уби кокошката?
Кара отметна дългата си тежка плитка зад рамото.
— Не. Сигурно съм го изплашила каквото и да е било, когато се затичах към вратата.
Всички Морещици ходеха сплетени на една плитка. Това бе част от униформата им — за да не би някой да не ги познае. Малцина, ако изобщо имаше такива, бяха допускали подобна фатална грешка.
— Зед правил ли е втори опит да дойде при нас? — попита Ричард.
— Не. — Кара отметна от лицето си кичур руса коса.
— След като ви донесе храната, ми каза, че иска да ви види и двамата, когато сте готови.
Ричард кимна, очите му продължаваха да оглеждат сенчестите места между сградите.
— Още не сме готови. Първо ще отидем до близките извори да се изкъпем.
Лицето на Кара се разтегна в лукава усмивка.
— Колко очарователно. Аз ще ти изтъркам гърба.
Ричард се наклони към нея и почти допря лицето си до нейното.
— Не, няма да ми изтъркаш гърба. Само ще го пазиш и ще го гледаш отдалеч.
Лукавата й усмивка грейна.
— Ммм. И това не звучи зле.
Лицето на Ричард придоби цвета на униформата й.
Калан извърна глава, едва сдържайки усмивката си. Знаеше какво удоволствие прави на Кара да смущава Ричард. Калан никога не бе виждала по-непочтителни стражи от Кара и посестримите й Морещици. Нито по-добри.
Морещиците — древна секта защитници на Господаря Рал на Д’Хара, бяха непоколебимо верни на своя повелител. Още от детството им обучението им бе повече от жестоко. Безжалостно. То ги превръщаше в безпощадни убийци.
Калан бе израснала, без да знае много за намиращата се на изток от родината й Д’Хара.
Ричард не бе и подозирал, че Мрачният Рал е изнасилил майка му и че е негов баща. Той бе расъл с мисълта, че е син на Джордж Сайфър — добрия човек, който го бе отгледал. Зед бе пазил тайната в себе си заради сигурността на дъщеря си и внук си. Едва след като Ричард уби Мрачния Рал, старият магьосник му разкри истината.