— Кажи им — промълви Ан в тягостната тишина — или ще го направя аз.
— Какво да ни каже? Какво става тук?
Зед отпусна ръка на мускулестото бедро на Ричард и с усилие си пое дъх няколко пъти.
— Нали си спомняш какво си говорихме? Онзи разговор с многото „ако“ за магията, която ще изчезне?
— Разбира се, че си спомням.
— Почна се.
Ричард ококори очи.
— Значи все пак са Хармониите.
— Не — промълви Ан. — Сестрите на мрака. — Тя избърса струйка пот, влизаща в очите й. — В заклинание то за извикване на онова кокоше същество.
— Промъкникът — помогна й Зед. — С извикването на Промъкника те нарочно или несъзнателно дадоха старт на разрушаването на магията.
— Едва ли е несъзнателно — вметна Ричард. — Вероятно са го направили нарочно. Поне за Джаганг съм сигурен. А Сестрите на мрака изпълняват неговата воля.
Зед кимна и затвори очи.
— Сигурен съм, че си прав, момчето ми.
— Значи не сте успели да го спрете? — попита Калан.
— Говорехте така, сякаш няма да е проблем да се противопоставите на този процес.
— Верификационните заклинания, които хвърлихме, ни струваха скъпо. — Гласът на Ан бе толкова тъжен, колкото Калан си представяше, че би бил собственият й глас на мястото на жената. — Изчерпаха силите ни.
Зед вдигна ръка и отново я отпусна на бедрото на Ричард.
— Заради онова, което ние двамата представляваме, заради факта, че притежаваме повече сила и способности от останалите, атрофията започна първо от нас.
Калан свъси чело.
— Нали каза, че ще започне от най-слабите.
Ан просто поклати глава.
— Ами защо не влияе на нас? — попита Ричард. — Калан притежава силна магия — благодарение на Изповедническата си сила. Аз притежавам дарбата.
Зед повдигна ръка и направи уморен жест.
— Не, не. Нещата не стават така. Започна с нас. С мен повече, отколкото с Ан.
— Не ги заблуждавай — упрекна го Ан. — Твърде важно е. — Гласът й набра малко сила и тя продължи: — Ричард, силата на Калан скоро ще започне да угасва. Както и твоята, макар ти да не зависиш от нея толкова, колкото ние или тя, така че за теб това няма да е от особено значение.
— Калан ще загуби Изповедническата си сила — потвърди Зед, — както и всеки друг, роден с магия. Всяко магическо нещо. Тя ще остане беззащитна и ще трябва да бъде пазена.
— Не бих казала, че съм беззащитна — възпротиви се Калан.
— Не може да няма някакъв начин да оправите нещата. Нали снощи твърдяхте, че си имате своите средства. — Ричард стисна юмруци. — Че можете да се преборите с проблема. Трябва да намерите изход!
Ан повдигна ръка и едва докосна главата на Зед:
— Би ли му казал, старче? Преди момчето да е изпаднало в ярост и да не може да ни помогне?
Ричард се наведе напред.
— Мога да помогна ли? Какво мога да направя? Само ми кажи и ще го направя.
Зед успя да се усмихне.
— Винаги съм могъл да разчитам на теб, Ричард. Винаги.
— Какво можем да направим? — попита и Калан. — Можеш да разчиташ и на двама ни.
— Нали разбирате, знаем какво трябва да се направи, но няма да успеем сами.
— Тогава ще ви помогна — настоя Ричард. — Какво ви трябва?
Зед с мъка си пое дъх.
— В Кулата.
Калан усети лъч надежда. Плъзгата щеше да им спести седмици пътуване. В Плъзгата двамата с Ричард можеха да стигнат до Кулата за по-малко от ден.
Зед бе почти не на себе си, дъхът му изведнъж секна. Объркан до крайна степен, Ричард притисна слепоочията си между палеца и показалеца на едната си ръка. Въздъхна дълбоко. Отпусна ръката си на рамото на Зед и лекичко го разтърси.
— Зед? Какво можем да направим, за да помогнем? Какво искаше да кажеш за Магьосническата кула? Какво има в нея?
Старият магьосник преглътна с мъка.
— В Кулата. Да.
Ричард въздъхна още веднъж, цял разтреперан, опитвайки се да остане спокоен и гласът му да звучи убедително за самия него:
— Така, в Кулата. Това го разбрах. Какво има там, Зед?
Зед се помъчи да овлажни с език пресъхналото си небце:
— Вода.
Калан спря с ръка Ричард, готов да скочи в същия миг.
— Аз ще донеса.
Нисел я посрещна на вратата, но вместо водата, за която я помоли Калан, й подаде топла чаша.
— Дай му това. Току-що го приготвих. По-добре е от вода. Ще му вдъхне сили.
— Благодаря, Нисел.
Калан допря чашата до устните на Зед. Той преглътна няколко пъти. Калан предложи чашата на Ан, която допи съдържанието й. Нисел се надвеси над рамото на Калан и й подаде комат хляб от тава, намазан с нещо, подобно на мед, ухаещо леко на мента. Нисел й прошепна да ги накара да хапнат по малко.