— Ето, Зед — каза Калан, — хапни си тава с мед.
Зед вдигна ръка и избута парчето хляб, което Калан бе поднесла към устата му.
— Може би после.
Калан и Ричард се спогледаха косо. Беше почти нечувано Зед да откаже храна. Кара бе решила, че работата не е сериозна, като съдеше по спокойствието на Нисел. Докато старата лечителка не изглеждаше ни най-малко притеснена от състоянието на двамата, тревогата на Калан и Ричард вече бе избухнала с пълна сила.
— Зед — продължи Ричард, щом дядо му преглътна напитката, — какво казваше за Кулата?
Зед отвори очи. На Калан й се видяха малко просветлели, мъгливото изражение в тях като че се бе по избистрило. Той леко стисна Ричард за китката.
— Мисля, че чаят ми подейства добре. Още.
Калан се извърна към старата жена:
— Казва, че чаят му действа добре. Би искал още.
Нисел направи гримаса, изпружила глава назад.
— Разбира се, че действа добре. Какво си мисли той, защо иначе ще го правя?
Тя поклати глава на глупостта на стареца и се затътри към предната стая да донесе още чай. Калан бе убедена, че не си внушава, че Зед едва забележимо, но е по-добре.
— Слушай ме внимателно, момчето ми — той вдигна пръст, за да звучи по-убедително. — В Кулата има заклинание с огромна мощ. Един вид скрита в бутилка противоотрова на покварата, вилнееща из света на живите.
— И ти я искаш? — предположи Ричард.
Чаят като че ли се бе отразил благотворно и на Ан.
— Опитахме се да хвърлим противодействащи заклинания, но силата ни вече е прекалено увредена. Не можахме да установим навреме какво става.
— Но невидимата сила в бутилката ще стори с покварата онова, което покварата причини на нас — допълни мисълта й Зед.
— И по този начин ще балансира силата, така че вие ще имате възможност да направите противоборстващи заклинания и да я унищожите — припряно довърши Ричард.
— Да — едновременно отвърнаха Зед и Ан.
Калан се усмихна широко.
— В такъв случай проблем не съществува. Ще ви донесем бутилката.
Ричард също грейна в усмивка.
— Можем да отидем до Кулата с Плъзгата. Ще имате тази бутилка със заклинания за нула време. Почти.
Ан покри очи с ръка и изруга тихичко:
— Зед, на нищо ли не си научил това момче?
Усмивката на Ричард изведнъж угасна.
— Защо? Какво не е наред?
Нисел се върна в стаята с две глинени чаши в ръце. Подаде едната на Калан, другата на Ричард.
— Накарайте ги да го изпият.
— Нисел казва, че трябва да изпиете всичко — преведе Калан.
Калан допря чашата до устните на Ан и жената сръбна малко. Зед сбърчи нос, но веднага след това трябваше да започне да преглъща, тъй като Ричард вече изсипваше съдържанието на чашата в гърлото му. Като се задавяше и кашляше, той бе принуден или да изпие всичко, или да се удави в него.
— И така, какъв е проблемът да ви донесем това магическо нещо от Кулата? — попита Ричард, щом дядо му успя да си поеме дъх.
— Първо — успя да започне Зед, — не е нужно да го носите тук. Просто трябва да счупите бутилката. Заклинанието ще бъде освободено. То не се нуждае от направление — вече е създадено.
Ричард кимна.
— Мога да счупя бутилката. Ще я счупя.
— Чуй ме. Заклинанието се намира в бутилка, създадена да пази магията. Ще бъде освободено единствено ако бутилката бъде счупена правилно — с предмет, съдържащ определена магия. В противен случай просто ще се изпари, без да помогне.
— Какъв предмет? Как трябва да се счупи правилно?
— Мечът на истината — каза Зед. — Той притежава правилната магия, с която да се освободи заклинанието невредимо, щом контейнерът му бъде счупен.
— Това не е проблем. Оставих меча в анклава ти в Кулата. Но магията на меча няма да се повреди, докато стигнем до него, нали?
— Няма. Той е създаден от магьосници, които са му изградили защита срещу опити да бъде увредена магията му.
— Значи мислиш, че Мечът на истината ще спре Промъкника?
Зед кимна:
— Не знам много за всичко това, но силно вярвам, че Мечът на истината е единственото нещо, което има силата да те защити. — Пръстите на Зед се впиха в потника на Ричард и го придърпаха по-близо. — Трябва да си вземеш меча.
Щом Ричард кимна с участие, очите на стареца светнаха. Зед се опита да се изправи на лакът, но Ричард го притисна надолу и го принуди да остане легнал.
— Почивай си. Ще станеш, щом се възстановиш. А сега ми кажи къде е тази бутилка.
Зед се намръщи на нещо и погледна зад Калан и Ричард. И двамата се обърнаха да видят. Когато не забелязаха нищо освен Кара, която ги наблюдаваше от вратата, отново се извърнаха към Зед, който вече се бе изправил на лакът. Усмихна им се на малката си победа. Ричард се намръщи.