— Да, майстор Дрюмонд?
Едрият кухненски управител избърса ръцете си в бялата хавлиена кърпа, която винаги държеше увесена на колана си.
— Фич, ти си най-тромавият работник, който съм имал.
— Да, сър.
Майстор Дрюмонд се протегна на пръсти и надзърна през прозореца. Някой зад Фич изруга, явно изгорил се на горещ тиган. Откъм огнището се чу издрънчаване на метал по каменния под. Не последваха крясъци и Фич разбра, че пострадалият не е от Хакенците, работещи в кухнята.
Майстор Дрюмонд махна с ръка към сервизната врата на огромната кухня.
— Донеси дърва. Ще ни трябва дъб, а също и малко ябълка, за да ароматизираме ребърцата.
— Дъб и ябълка. Добре, сър.
— Но преди това окачи един голям котел на огъня. И побързай с дъба.
Фич изпусна едно „да, сър“. От големите дъбови цепеници за жаравата винаги му се забиваха трески. А те бяха най-отвратителните от всички — щеше да го боли с дни наред. Добре поне, че ябълковите не бяха толкова зле. В имението се очакваше голямо събитие, знаеше, че трябва да донесе достатъчно дърва.
— И си отваряй очите на четири за каруцата на месаря. Трябва да е тук всеки миг. Ще му извия врата на Ингер, ако я е изпратил по-късно.
Фич се поизпъна.
— Каруцата на месаря? — Не се осмели да попита онова, което го интересуваше. — Ще пожелаете ли да я разтоваря после, сър?
Майстор Дрюмонд подпря ръце на широките си хълбоци.
— Да не би да искаш да ми кажеш, Фич, че започваш да мислиш занапред?
Няколко от жените наблизо, приготвящи сосовете, се изкикотиха.
— Разбира се, че ще искам да я разтовариш! И само да изпуснеш нещо като предния път, ще изпека на жаравата кокалестия ти задник като компенсация.
Фич се поклони два пъти.
— Да, майстор Дрюмонд.
С отдалечаването си той се дръпна встрани, за да направи място на млекарката, която носеше за одобрение от майстор Дрюмонд мостри сирене. Една от жените, приготвящи сосове, дръпна Фич за ръкава, преди той да е успял да се оттегли.
— Къде са лъжиците, за които те помолих?
— Ей, сегичка, Джили, веднага, щом…
Тя го дръпна за ухото.
— Не ми говори с такъв тон! — изръмжа Джили. Извъртя му ухото. — Такива като теб никога няма да се оправят!
— Не, Джили аз, кълна се. Към Андерианците изпитвам единствено най-голямо уважение. Ежедневно работя над злата си природа, така че в сърцето и душата ми да не остане никакво местенце за омраза или злоба, и се моля на Създателя да ми вдъхне сили да преобърна пропуканата си душа. И нека ме хвърли във вечния огън, ако не успея — избърбори той машинално. — Ще ти донеса лъжиците, Джили. Моля те, пусни ме да отида да ги взема!
Тя поклати глава.
— Тръгвай тогава, и по-бързо.
Като разтъркваше пулсиращото си ухо, Фич изтича до скарата, където бе оставил лъжиците да се сушат. Грабна цяла шепа и ги подаде на Джили с възможно най-голямото уважение, на което беше способен, без да забравя, че майстор Дрюмонд го наблюдава с крайчеца на окото си и без съмнение си отбелязва да го накаже, задето не е занесъл лъжиците на Джили по-рано, за да може сега да изпълни незабавно заповедта му и да окачи котела над огъня, след което да донесе дърва.
Докато й подаваше лъжиците, Фич се поклони.
— Надявам се ще се погрижиш тази седмица да отидеш на допълнително наказателно събиране. — Джили грабна лъжиците от ръката му. — Какви унижения само сме длъжни да търпим ние, Андерианците, от такива като теб — измърмори тя, печално клатейки глава.
— Да, Джили, наистина се нуждая от успокоението на едно допълнително наказателно събиране. Благодаря, че ми напомни.
След като жената изсумтя презрително и се върна към работата си, Фич, засрамен от факта, че неволно е позволил на злата си природа да унизи една Андерианка, се завтече да повика на помощ някой от другите кухненски работници Хакенци, за да вдигнат тежкия котел на куката.
Откри Морли, потопил ръце до лакти в горещата сапунена вода и твърде доволен, че му се удава случай да ги извади навън, било то и за вдигане на тежкия котел.
Докато му помагаше, Морли хвърли бърз поглед през рамо. За него физическото усилие не бе толкова голямо, колкото за Фич. Фич бе слабоват. Морли имаше мускулесто тяло.
Усмихна му се заговорнически.
— Иде голямата вечер. Знаеш какво означава това.
Фич му се усмихна в отговор, че знае. При всичките тези гости ги очакваше неспирен глъч от смехове, викове, песни, ядене и пиене. Заедно с това виното и бирата щяха да текат в изобилие и никой нямаше да обръща внимание дали му пълнят чашата наполовина или му дават полу празна бутилка.