Но мухите бяха нищо в сравнение с перспективата да се срещне нощем с някои от Андерианските момчетии.
Рано на следващата сутрин майка му тръгваше за работа, обикновено с приятеля си, който също работеше някъде в стопанството, и Фич се промъкваше обратно в стаичката. Когато се връщаше у дома след вечер, в която Фич бе прекарал навън, тя обикновено му носеше някакъв подарък, откраднат от кухнята, в която работеше.
Майка му искаше да го изучи за търговец, но не познаваше някой, който би се съгласил да го вземе за помощник, камо ли за чирак. Така че преди около четири години, когато Фич порасна достатъчно, за да може сам да си изкарва прехраната, господарят Ибсон й помогна да го настани на работа в кухнята в имението на Министъра на културата, което се намираше недалеч от столицата Феърфийлд.
Още с пристигането му един от служителите в имението извика Фич и другите новопостъпили и им обясни реда в този дом — къде ще спят кухненските работници, какви са им задълженията и други подобни. Служителят се постара със сериозен глас да изтъкне важността на мястото, където ще работят оттук нататък. От това имение Министърът на културата упражняваше контрол върху почти всички аспекти от живота в Андерия. Освен това имението бе и частната резиденция на Министъра. Самият Министър на културата бе подчинен единствено на самия Суверен.
Отначало Фич бе разбрал, че го изпращат на работа при обикновен търговец. Нямаше и представа, че майка му е успяла да го нареди в толкова високопоставен дом. И бе изключително горд. По-късно установи, че работата е тежка, както всяка друга работа, на всяко друго място. В нея нямаше нищо изтънчено. Но въпреки това се гордееше, че той, един Хакенец, работи в министерското имение.
Като се изключи това, което му обясняваха, че Министърът прави закони и подобни неща, които да гарантират запазването на уникалността на Андерианската култура и спазването на правата на всички хора в Андерия, Фич всъщност не разбираше какво налага при Министъра на културата да се изсипват толкова много хора, и то непрекъснато. Не разбираше още и защо е необходимо непрекъснато да се измислят нови закони. Та нали в крайна сметка правото си е право, а кривото — криво. Веднъж попита един Андерианец и му бе отговорено, че непрекъснато се появяват нови кривини, които трябва да бъдат оправяни. Фич и това не го разбра, но не му го каза. Още първия въпрос бе извикал на лицето на Андерианеца кисела гримаса.
Като не можа да извади треската от пръста си, той се наведе да допълни наръча с ябълкови цепеници, без да изпуска от око пътя и каруцата на месаря. Един от приближаващите пътници му направи силно впечатление. Беше едър мъж, облечен в непозната кафява военна униформа и със странно наметало, което му заприлича като да е покрито с кичури коса. На всеки пръст мъжът имаше по един пръстен. От всеки пръстен излизаше по един кожен ремък, който минаваше над кокалчетата и се вливаше в широк кожен накитник, продължаващ и към лактите. Накитниците му бяха осеяни с кабзи. Кабзи покриваха и ботушите му. Фич с изненада установи, че на ухото и носа на мъжа също проблясват метални кабзи.
От кожените колани и ремъци по униформата му висяха оръжия, каквито Фич не бе сънувал дори в най-черните си кошмари. На дясното му бедро се полюшваше страховит ятаган с толкова извит връх, че чак приличаше на кука. От дървената му дръжка, потъмняла от времето и употребата, се поклащаше топка, обсипана с шипове, свързана с дървото с верижка. Най-отгоре на дръжката стърчеше дълъг и остър щик.
Тъмният облак гъста черна коса го правеше да прилича на Андерианец, но тежките му вежди веднага опровергаваха подобно предположение. Рошавата тъмна коса се спускаше над як врат, който сигурно бе широк колкото кръста на Фич. Дори от разстояние видът на мъжа предизвика болезнени спазми в корема на малкия работник.
Докато надминаваше бавната каруца на месаря, мъжът хвърли дълъг поглед на седящия зад Брауни кочияш. Когато продължи пътя си, погледът му пак се залепи за прозорците на имението. В очите му сякаш блестеше някакво мрачно намерение.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ФИЧ НЕ МОЖЕШЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ да изчака каруцата да измине останалата част от пътя и да паркира в кухненския двор, затова припряно сложи още няколко цепеници върху наръча и го отнесе вътре. В бързането си да се върне на двора по-скоро хвърли товара си във варела при другите дърва, без да се замисли. В целия кошер от говорещи и викащи хора, под звуците на стотици съскащи в тиганите храни, през пукането на огньове, дрънченето на лъжици, чукането на хаванчета, стърженето на четки и цялата глъчка от работещи хора никой не обърна внимание на небрежния му жест. Част от цепениците се разпиляха встрани и Фич бе готов да ги остави така, но забеляза, че майстор Дрюмонд е наблизо, затова бързо коленичи и се зае да върне цепениците във варела.