Щом най-сетне успя да изтича отново навън с разтуптяно сърце, дъхът му рязко заседна в гърлото. Видя кой е докарал каруцата на месаря.
Беше тя.
Фич скръсти ръце и проследи с поглед как тя въвежда Брауни в двора. Щом сви ръката си, треската, загнездила се в плътта му, се заби още по-надълбоко и лицето му се сви в гримаса. Той изруга тихичко, после стисна устни. Надяваше се тя да не го е чула. Запъти се към каруцата, като разтърсваше наранената си ръка, за да разсее болката.
— Добър ден, Беата.
Тя само вдигна поглед.
— Фич.
Той трескаво затърси думи, но не можа да измисли нищо смислено. Стоеше безмълвен, докато тя хъскаше на Брауни да мръдне назад. С едната си ръка държеше юздата, с другата галеше коня по гърдите, насочваше го, успокояваше го, а животното неуверено пристъпваше заднишком. Какво ли не би дал Фич, за да го докосне тази ръка тъй нежно, както докосваше коня.
Късата й червена коса, тъй мека, тъй лъскава, галеше тила й и лудуваше на лекия пролетен бриз.
Фич чакаше край каруцата и мълчеше, уплашен да не изтърси някоя глупост, та Беата да го помисли за тъпак. Макар самият той честичко да се присещаше за нея, предполагаше, че в малката й главица едва ли се свъртат мисли за него. Това, както и да е, но да го вземе за тъпак, вече щеше да е непоносимо. Прииска му се да може да й разкаже някакви интересни новини или изобщо нещо, което да остави у нея добро впечатление.
С безстрастно лице Беата заобиколи каруцата и като се приближи до Фич, попита:
— Какво е станало с ръката ти?
Фигурата й, толкова близо до него, го парализираше. Мътно синята й блузка, измъкнала се от дългата лумнала пола, бе пристегнала кръста й и обгърнала гърдите й така, че направо му секна дъхът. Отпред се пъчеха захабени дървени копчета. Яката й бе захваната високо на врата с обикновена карфица със спираловидно калпаче.
Като цяло дрехите й бяха вехти. Та нали в крайна сметка и тя бе Хакенка като него и не заслужаваше по-добро. Тук-там ръбовете на синята й блузка бяха изтънели, раменете бяха избелели. И въпреки това Беата изглеждаше божествено.
С нетърпелива въздишка тя взе ръката му да погледне сама.
— Няма ми нищо, само една треска — заекна той.
Тя обърна ръката му с дланта нагоре върху своята и подръпна кожата му, за да види колко надълбоко се е забила треската. Изненада го неочакваната топлина на ръката й, държаща неговата. С ужас установи, че ръцете му, от непрекъснатото миене на съдове в сапунената вода, бяха по-чисти от нейните. Уплаши се тя да не си помисли, че той не работи нищо.
— Миех съдовете — обясни смутено. — После трябваше да донеса дъбови цепеници. Доста цепеници, тежки. Затова съм потен.
Без да каже нищо, Беата измъкна карфицата от яката си. Деколтето й се отвори малко, разкривайки трапчинката в основата на шията й. При толкова щедрата гледка челюстта му увисна. Обикновено всичко това оставаше скрито от погледа му. Той не бе достоен за помощта й, още по-малко заслужаваше да види плътта на шията й, която тя обикновено държеше скрита. Насили се да отвърне поглед.
Фич простена, щом усети острата карфица да се впива в плътта му. Смръщила вежди съсредоточено, Беата смотолеви някакво извинение и продължи да ровичка към треската. Като правеше всичко възможно да не загрозява лицето си с болезнени гримаси, той заби крака в прахта и зачака тя да свърши.
Почувства дълбоко, болезнено пробождане. Тя набързо огледа дългата, остра като игла дъбова треска, която бе извадила, и я хвърли встрани. Прибра си яката и я забоде с карфицата.
— Готово — каза накрая и се извърна към каруцата.
— Благодаря ти, Беата.
Тя кимна.
— Беше много мило от твоя страна. — Той я следваше по петите. — Дай да ти помогна да разтовариш.
Фич придърпа огромна касетка говеждо към края на каруцата и се пъхна отдолу, за да може да я качи на рамо. От тежестта коленете му почти се разтрепераха. Когато най-сетне успя да запази равновесие, забеляза, че Беата, натоварена с пълна мрежа пилета в едната ръка и пакет овнешки ребра на противоположното рамо, вече вървеше към вратата, така че нямаше как да види юнашките му усилия.
Вътре го пресрещна Джудит, една от помощничките на майстор Дрюмонд, и му каза да направи списък на всичко, изпратено от месаря. Фич кимна и обеща, но вътрешно потръпна.