Когато се върнаха при каруцата, Беата му показа целия товар, като плясваше с ръка всяко нещо, което изброяваше. Тя знаеше, че Фич не може да чете и че ще трябва да запомни списъка наизуст. Постара се да изброява ясно всяка стока. Имаше свинско, овнешко, биволско, говеждо и месо от бобър, три стомни костен мозък, осем мяха прясна кръв, половин варел свински шкембета за пълнене, две дузини гъски, кошница гълъби и три мрежи пилета, включително тази, която Беата вече бе отнесла вътре.
— Сигурна съм, че сложих и… — Тя отмести едната мрежа с пилета, търсейки нещо. — Ето ги — каза накрая. — За момент си помислих, че не съм ги взела. — Тя вдигна търсеното. — И една чанта врабчета. Министърът на културата винаги поръчва врабчета за празненствата си.
Фич усети как лицето му пламва. Всеки знаеше, че врабчетата и техните яйца се ядат, за да стимулират потентността — макар той да не можеше да си обясни защо. Според него страстта нямаше нужда от допълнително подбутване. Когато Беата вдигна поглед, за да се убеди, че той е добавил и последното нещо в мисления си списък, Фич изпита непреодолимо желание да каже нещо, каквото и да е, само и само да смени темата.
— Беата, мислиш ли, че някога ще успеем да се освободим от наследствените си престъпления и ще бъдем отново с чисти сърца като Андерианците?
Гладкото й чело се сбърчи.
— Ние сме Хакенци. Никога не можем да станем добри колкото Андерианците, нашите души са покварени и не могат да бъдат чисти. Техните души са чисти и не могат да бъдат покварени. Ние никога няма да можем да се прочистим напълно. Единственото, на което можем да се надяваме, е да се научим да владеем злата си природа.
Фич знаеше отговора толкова добре, колкото и тя. Задаването на този въпрос вероятно я е накарало да го помисли за пълен тъпак. Никога не успяваше да изрази гласно мислите си така, както се въртяха в главата му.
Искаше да си плати дълга, да спечели свободата си, да се сдобие с правото да носи титлата „сър“. На пръсти се брояха Хекенците, извоювали си подобна привилегия. Той никога нямаше да може да изпълни мечтата си, ако не постигне това. Отпусна глава напред, търсейки думи за следващия си въпрос.
— Но аз исках да кажа след толкова време, дали не сме се поучили от грешките на дедите си? Нима не искаш поне да можеш да се разпореждаш сама с живота си?
— Аз съм Хакенка. Не съм достойна сама да решавам съдбата си. Би трябвало да знаеш, че по този път дебне злото.
Той зачовърка разраненото място, откъдето Беата бе измъкнала треската.
— Но някои Хакенци служат по начини, доближаващи ги до свободата. Нали веднъж ми спомена, че искаш да се запишеш в армията. Аз също бих искал.
— Ти си мъж. Не ти е позволено да носиш оръжие. Би трябвало да знаеш и това, Фич.
— Не исках да кажа. Знам, че не ми е позволено.
Просто имах предвид, не знам. — Той пъхна ръце в задните си джобове. — Имах предвид, че ми се иска да можех, за да имам възможност да правя добро, да докажа себе си. Да помогна на онези, които сме накарали да страдат.
— Разбирам — Тя посочи с ръка прозорците на горните етажи. — Самият Министър на културата прокара закона, според който жените Хакенки могат да служат в армията наред с жените Андерианки. В този закон се казва още и че всички трябва да се отнасят с уважение към жените Хакенки. Министърът е състрадателен към всички хора. Ние, Хакенките, сме му изключително задължени.
Фич усещаше, че не може да стигне до същността на онова, за което искаше да говорят.
— Но не ти ли се иска да се омъжиш.
— Той прокара и закона, според който на Хакенките трябва да се осигурява работа, за да могат сами да се изхранват, без да се налага да се омъжват и да се превръщат в роби на мъжете си, тъй като самата природа на мъжете Хакенци е завоевателска и като им се дава тази възможност чрез брака, те са готови да я проявят дори спрямо сънародничките си. Министър Чанбоор е герой за всички жени Хакенки.
Той би трябвало да е герой и за мъжете, тъй като ви окултурява, за да можете да преодолеете войнствената си природа и да се присъедините към обществото на миролюбивите хора. Мога да реша да се запиша в армията, защото това е начин една Хакенка да спечели уважение. Такъв е законът. Законът на Министър Чанбоор.
Фич се чувстваше, сякаш бе на наказателно събиране.
— Аз те уважавам, Беата, нищо че не си в армията. Знам, че си готова да правиш добро на хората, независимо дали служиш в армията или не. Ти си добър човек.
Разгорещеността на Беата се поохлади. Тя леко повдигна едното рамо. Гласът й стана по-мек.
— Главната причина, поради която ми се иска един ден да се запиша в армията, е точно както ти каза — за да помагам на хората да правят добро. Аз също искам да бъда добра.