Фич й завиждаше. В армията тя щеше да има възможност да помага на народи, изправени пред всякакъв вид трудности — от наводнения до глад. Армията помагаше на хора, изпаднали в беда. Хората, участващи в армията, биваха уважавани.
И не беше както преди, когато да се запишеш в армията можеше да е опасно. Не и с Домини дирч. Веднъж задействан, Домини дирч можеше да повали всеки опонент, без войниците да се налага да се бият. За щастие вече Андерианците отговаряха за Домини дирч и те биха използвали подобно оръжие единствено в името на мира — никога, за да навредят съзнателно някому.
Домини дирч бе единственото Хакенско нещо, което използваха Андерианците. Андерианците никога не биха могли да изобретят сами подобно нещо — те не бяха способни дори да си сътворят злите мисли, изискващи се, за да се изобрети подобно оръжие. Единствено Хакенците биха могли да създадат оръжие, отличаващо се с такава жестокост.
— А може и да имам късмета да ме изпратят да работя тук като теб — добави Беата.
Фич вдигна глава. Тя гледаше към прозорците на третия етаж. Той понечи да каже нещо, но побърза да си затвори устата. Тя продължи да се взира в прозорците и каза:
— Веднъж той влезе у Ингер и аз практически го видях. Бертранд, искам да кажа Министър Чанбоор, е къде-къде по-приятен за гледане от месаря Ингер.
Фич нямаше представа как се преценяват подобни неща у един мъж. Не разбираше възхитата на жените към мъже, които той самият смяташе за непривлекателни. Министър Чанбоор беше висок и може би някога е изглеждал добре, но в черната му Андерианска коса вече започваха да се мяркат сребристи кичури. Жените в кухнята винаги се кискаха, когато споменаваха името му. Когато той влизаше, някои се изчервяваха и свеждаха глави с въздишки. На Фич Министърът му изглеждаше отблъскващо стар.
— Всички казват, че Министърът е очарователен човек. Ти виждал ли си го? Говорил ли си с него? Чувала съм, че говорел дори с Хакенците като с обикновени хора. Всички казват за него толкова хубави неща. Чувала съм Андерианците да говорят, че един ден е много вероятно именно той да стане Суверен.
Фич се облегна на каруцата.
— Виждал съм го няколко пъти. — Той не й спомена, че Министър Чанбоор веднъж го шамароса, задето изпусна току до крака му тъп нож за рязане на масло. Заслужаваше си плесницата.
Отново я погледна. Тя все още не сваляше очи от прозорците. Фич заби поглед в коловозите, очертани във влажния прахоляк.
— Всички обичат и уважават Министъра на културата. За мен е огромна радост, че имам възможност да работя за такъв прекрасен човек, макар и да съм недостоен. Това, че дава работа на Хакенци, за да не гладуваме, е още едно доказателство за благородното му сърце.
Беата изведнъж се огледа смутено и избърса ръце в полата си. Фич се опита за последен път да подири начин да я накара да прозре благородните му намерения.
— Надявам се някой ден да върша добро. Да бъда полезен за обществото. Да помагам на хората.
Беата кимна одобрително. Жестът й му вдъхна смелост. Фич повдигна брадичка.
— Надявам се един ден да си върна дълга и да спечеля титлата „сър“, и тогава ще мога да отида в Ейдиндрил, в Магьосническата кула, и да помоля магьосниците да ме нарекат Търсач на истината и да ми поверят Меча на истината. Ще се върна тук и ще защитавам Андерианския народ и ще върша добрини.
Беата запримига насреща му. След това започна да се смее.
— Дори нямаш представа къде се намира Ейдиндрил, колко далеч от тука е. — Тя поклати глава, все още заливайки се от смях.
Той знаеше къде се намира Ейдиндрил.
— На север и изток — измърмори след малко.
— Говори се, че Мечът на истината е магически предмет. Магията е жестоко, покварено и зло нещо. Какво знаеш за магията?
— Ами предполагам, че нищо.
— Не знаеш дори основното, което трябва да се знае за магията. Или за мечовете. Сигурно ще си отрежеш някой крак. — Тя се облегна на каруцата, вдигна кошницата с гълъбите и още една мрежа с пилета и като продължаваше да се киска, са запъти към кухнята.
На Фич му се прииска да умре. Той сподели с нея съкровената си мечта, а тя му се изсмя в лицето. Брадичката му потъна в гърдите. Тя е права. Той е Хакенец. Изобщо не бива да се надява някой ден да има възможност да докаже, че струва нещо.
Докато приключиха с разтоварването на каруцата, той не вдигаше поглед от земята и не каза нито дума повече. Чувстваше се като глупак. С всяка следваща стъпка все повече се укоряваше безмълвно. Защо не запази мечтите за себе си. Как само му се искаше да си върне думите обратно.