Преди да свалят и последната стока от каруцата, Беата го хвана за ръката и се покашля, сякаш имаше намерение да каже още нещо. Фич моментално заби поглед в земята, не желаейки да слуша повече за глупостта си.
— Извинявай, Фич. Покварената ми природа на Хакенка ме накара да се изпусна и да бъда жестока. Не биваше да ти говоря такива неща.
Той поклати глава.
— Права беше да ми се изсмееш.
— Виж, Фич всички ние таим в сърцата си невъзможни мечти. Това също е част от покварените ни души. Трябва да се научим да преодоляваме първичните си мечти.
Той отметна кичур коса от челото си и плахо погледна към сиво-зелените й очи.
— И ти ли имаш мечти, Беата? Истински мечти? Неща, които силно желаеш?
— Имаш предвид като глупавата ти мечта да станеш Търсач на истината?
Той кимна.
Тя най-сетне отмести поглед от неговия.
— Предполагам, че ще е честно да ти кажа, за да можеш и ти на свой ред да ми се изсмееш в лицето.
— Няма да се смея — прошепна той, но очите й вече следяха малките пухести облачета, носещи се по ярко-синьто небе и тя сякаш не го чу.
— Мечтая си да се науча да чета.
Тя го погледна крадешком, за да види дали се смее. Не се смееше.
— И аз съм си го мечтал. — Той се озърна, за да се увери, че никой не ги гледа. Бяха сами. Наведе се над каруцата и с пръст изрисува някакви знаци в прахта на пода й.
Любопитството надви неодобрението на Беата:
— Това писане ли е?
— Една дума. Научих я. Тя е единствената, която знам, но е дума и мога да я чета. Веднъж на едно празненство чух един човек да казва, че я пише на дръжката на Меча на истината. — Фич подчерта думата с една линия.
— Мъжът я изписа в маслото, за да я покаже на една жена на празненството. Това е думата „Истина“.
Мъжът разказваше на жената, че някога избраният за Търсач бил човек с огромна репутация, обречен да върши добро, но че сега Търсачите са обикновени престъпници — в най-добрия случай, и главорези — в най-лошия. Също като нашите предци.
— Като всички Хакенци — поправи го тя. — Като нас.
Той не й възрази, защото знаеше, че е права.
— Това е още една причина да мечтая да стана Търсач. Ще възвърна доброто име на званието Търсач, ще върна нещата, каквито са били, за да могат хората отново да вярват в истината. Искам да докажа на света, че един Хакенец също може да служи достойно. Това би било добро дело, не мислиш ли? Нима така няма да уравновеся причиненото от престъпленията ни?
Тя потърка рамото си с ръка и се огледа бързешком. — Да мечтаеш да станеш Търсач е детинско и глупаво. — Тя сниши многозначитено глас: — Да се научиш да четеш е престъпление. По-добре не се опитвай да учиш повече.
Той въздъхна:
— Знам. Но никога ли не ти се е…
— Всяка магия е зло. Да докоснеш магически предмет е като да извършиш престъпление.
Тя стрелна с бърз поглед тухлената фасада, издигаща се пред лицата им. С рязко движение изтри думата от пода на каруцата. Той понечи да изпротестира, но тя го изпревари, отнемайки му възможността да говори:
— По-добре да приключваме.
С леко мигване посочи към горните прозорци. Фич вдигна глава и почувства как по гърба му се плъзват ледените иглички на ужаса. На прозореца, загледан в тях, стоеше самият Министър на културата.
Фич нарами пакет овнешко и се запъти към кухнята. Беата го последва с торба гъски в едната ръка и врабчетата в другата. И двамата довършиха работата в мълчание. На Фич му се прииска да не беше казвал толкова много и тя да му бе казала още нещо.
Щом приключиха, той искаше да я изпрати до каруцата, преструвайки се, че трябва да провери дали са разтоварили всичко, но майстор Дрюмонд попита Беата и тя му отговори, че всичко е готово. Той ръгна Фич в гърдите и му нареди да се връща при мръсните съдове. Докато се отдалечаваше по грубия, незавършен дървен под към ваните със сапунена вода, Фич търкаше все още щипещата рана на ръката си. Хвърли поглед през рамо и видя как Беата си тръгва. Надяваше се, че и тя ще се обърне и поне ще му се усмихне за довиждане.
В кухнята влезе помощникът на Министър Чанбоор — Далтон Камбел. Фич никога не бе срещал Далтон Камбел — не бе му се удавала тази възможност, но мислеше с добро за човека, тъй като той не бе сторил зло никому поне доколкото бе чувал Фич.
Нов на своя пост като помощник на Министъра, Далтон Камбел бе приятен на вид Андерианец с типичен андериански прав нос, тъмни очи и коса и силна брадичка. Жените, особено Хакенките, намираха това за привлекателно. Далтон Камбел имаше благороден вид с тъмносиния си памучен жакет над горнище в същите нюанси на синьото, и двете осеяни с лъскави копчета.