— Не особено надежден косъм, на който можем да увесим света. Въпреки всичко, мисля, че си прав — от върна Ан. — Той е решителен човек — също като дядо си. — Тя метна одеялото на сламеника. — Но трябва да бъде защитаван на всяка цена. Той е предводителят на Д’Хара и обединява всички страни под идеята да застанат за общ отпор срещу Императорския орден. В Ейдиндрил, освен че ще е на сигурно място, ще може да продължи започнатото дело за обединяване на страните. Вече доказа лидерските си способности. Пророчествата предупреждават, че единствен той има шанса да поведе към успешен край тази борба. Без него сме загубени със сигурност.
В стаята влезе Нисел, носейки поднос с хляб от тава, намазан с мед и мента. Усмихна се на Зед и остави на Ан да свали от подноса трите димящи чаши чай, които също бяха подредени. Старата лечителка постави подноса на пода пред сламениците и седна там, където допреди малко бе лежал Зед. Ан й подаде една от чашите и седна на сгънатото одеяло, в горната част на другия сламеник.
Нисел потупа мястото до себе си.
— Ела, седни и си хапни тава с чай, преди да заминеш на пътешествието си.
Зед, угрижен от проблемите, изправили се пред тях, успя да й отвърне само със слаба усмивка и седна до нея. Тя долови мрачното му настроение и безмълвно повдигна подноса, предлагайки му тава. Зед, забелязал, че жената разбира загрижеността му, макар и не причините за нея, я прегърна през раменете в знак на благодарност. С другата ръка си взе лепкаво парче тава.
Облиза меда от хрупкавата коричка.
— Ще ми се да знаехме нещо за тая книга, която спомена Ричард — „Двойникът на планината“. Чудя се дали има представа за какво става въпрос вътре.
— Както изглежда, май нямаше. Всичко, което ми каза Вирна, бе, че книгата е унищожена.
Когато Ричард я попита, Ан вече знаеше отговора. Бе предложила да се консултира с Вирна чрез дневника, макар магията на книжките да се бе сринала само за да скрият от Ричард истинския размер на проблема.
— Ще ми се да й бях хвърлил едно око, преди да бъде унищожена.
Ан гризна малко хляб, подъвка и след малко попита:
— Зед, ами ако не можем да ги спрем? Нашата магия вече е разклатена. Няма да мине много време, и тя ще се срине съвсем. Как ще спрем Хармониите без магия?
Зед облиза меда от пръстите си.
— Все още се надявам, че отговорите могат да бъдат открити на мястото, което са обитавали Хармониите, намиращо се някъде в Тоскла. Или както там наричат сега тази страна. Може би ще открия някакви книги там. Исторически съчинения или книги, описващи културата й. Може би това ще ми даде нужните отговори.
С всеки изминал ден силите на Зед отслабваха. Отиващата си сила изсмукваше жизнеността му. Пътуването щеше да е бавно и мъчително. Ан имаше същите проблеми.
Нисел се сгуши до него, щастлива да е с човек, който я харесва като жена и който не иска от нея да го лекува. Нейните лечителски способности нямаше да му помогнат. Той истински я харесваше. Изпитваше към нея съчувствие и топлота — към жената, която повечето хора не можеха да разберат. Не бе лесно да си различен от хората, с които живееш.
— Имаш ли изобщо някакви теории по въпроса как могат да бъдат изгонени Хармониите? — попита Ан, дъвчейки.
Зед разчупи своето парче хляб на две.
— Знам само онова, за което говорехме. Ако Ричард остане в Кулата, е твърде вероятно Хармониите да се върнат в отвъдния свят дори без наша помощ. Знам, че надеждата е само искрица, но ако се наложи, просто трябва да открия начин да ги натикаме обратно в отвъдния свят. Ами ти? Някакви идеи?
— Никакви.
— Все още ли мислиш за освобождаването на твоите Сестри на светлината от Джаганг?
Тя перна с ръка един комар.
— Магията на Джаганг ще изтлее точно като всяка друга магия. Пътешественикът по сънищата ще загуби властта си над Сестрите ми. В опасността откривам и една възможност за спасение. Трябва да я използвам, докато е възможно.
— Джаганг все още разполага с многобройна армия.
— За човек, който често критикува моите планове, не си много по-добра от мен в това.
— Резултатът си струва риска. — Ан отпусна ръката, в която държеше хляба си. — Не би трябвало да го признавам, но след като така или иначе ще се наложи да се разделим, ще го кажа. Ти си умен човек, Зедикус З’ул Зорандер. Ще ми липсва дразнещата ти компания. Хитростите ти са спасявали кожите ни неведнъж. Възхищавам се на упорството ти и разбирам на какво дължи Ричард своето.
— Нима? Е, въпреки това планът ти не ми харесва. Ласкателствата ти няма да променят мнението ми.
Ан просто се усмихна на себе си.