Децата тук се възпитаваха строго, но от определена възраст. Като малки ги оставяха да се наиграят до насита. Рядко им се търсеше сметка за нещо. Обучението им след това — напрегнато, трудно, безкомпромисно, щеше да изкупи всичко.
Най-малките, на които все още бе позволено да се държат като деца, бяха постоянна и любопитна аудитория за всичко по-необичайно, случващо се в селото. Всъщност за тях, като за повечето деца, необичайните неща бяха много. Любопитството им възбуждаха дори пилците и кокошките.
Докато малката група се придвижваше през южната част на селото, ги забеляза Чандален — водачът на най-свирепите ловци. Беше облечен в най-хубавата си еленова одежда. Косата му според обичая на Калните бе обилно намазана с лепкава кал.
Наметалото от кожа на койот на раменете му бе белег на новото му положение. Наскоро той бе избран за един от шестимата старейшини на селото. В неговия случай „старейшина“ бе знак за уважение, а не показател за възраст.
След размяната на плесници Чандален най-после се усмихна широко и перна Ричард по гърба.
— Ти си голям приятел на Чандален — обяви той. — Майката Изповедник сигурно щеше да избере Чандален за свой съпруг, ако ти не се бе оженил за нея. Вечно ще ти бъда задължен.
Преди Калан да отиде в Западната земя в отчаяно търсене на помощ и преди да срещне там Ричард, Мрачният Рал бе избил всички Изповедници, оставяйки Калан последната от своя род. Преди двамата с Ричард да открият начина, никоя от този род не се бе омъжвала по любов — докосването на Изповедник неминуемо водеше до унищожаване на обекта на нейната любов.
Досега Изповедниците винаги бяха избирали своя другар според силата, която той щеше да предаде на дъщерите им. Магията им унищожаваше техния избраник. С изявлението си Чандален не искаше да обиди никого. Той просто споделяше, че е бил изложен на голям риск.
Ричард през смях му отвърна, че с радост е поел ролята на съпруг на Калан. Той огледа с бърз поглед хората на Чандален. Гласът му изведнъж се сниши и стана сериозен:
— Случайно някой от ловците ти да е видял какво уби кокошката край къщата на духовете?
Само Калан говореше езика на Калните, само Чандален говореше езика на Ричард и Калан. Чандален внимателно изслуша рапорта на хората си, че нощта е била напълно спокойна, след като те са поели стражата. Тяхната смяна била трета.
После един от по-младите, Джуни, показа с ръце как поставя стрела в лъка си и опъва тетивата, обърна се рязко първо в едната, после в другата посока, но каза, че не е успял да види животното, нападнало кокошките. Той показа как е ругал нападателя, наричайки го с лоши имена, за да го накара да се засрами и да се покаже, но онзи не посмял. Чул превода на Чандален, Ричард кимна.
Чандален не бе превел всички думи на Джуни. Остави за себе си извиненията на мъжа. За ловец, и особено за ловец от хората на Чандален, да пропусне подобно нещо, и то по време на пост, бе срамно. Калан знаеше, че разговорът с Джуни няма да приключи с това.
Тъкмо тръгнаха, когато Пилето, разположил се върху една от откритите платформи, ги забеляза. Като главния от шестимата старейшини, а следователно и водач на всички Кални, Пилето бе ръководил сватбената церемония.
Би било неуважително да не се спрат да го поздравят, преди да продължат към изворите. Ричард сигурно си бе помислил точно това, тъй като рязко смени посоката, насочвайки се към платформата, където седеше Пилето.
Наблизо играеха деца. Разминаха се с група жени в червени, сини и кафяви рокли, които оживено разговаряха помежду си. Няколко кафяви козела обдушваха земята, търсейки остатъци от храна — явно имаха ограничен успех, едва след като успяваха да се изтръгнат от децата. Тук-там из прахта кълвяха кокошки, някои се перчеха и кудкудякаха.
По-нататък се виждаха тлеещите и догарящи огньове от предишната нощ. Около тях седяха сгушени хора от селото — привлечени от сиянието и топлината. Такива огньове бяха рядкост за Калните — палеха ги само при големи празненства или преди свикване на Съвещание с духовете на умрелите предци. Някои от местните бяха готови цяла нощ да стоят край огньовете, запленени от танца на пламъка. За децата това бе истинско чудо и огромна радост.
За празника всички бяха облекли най-хубавите си дрехи. Все още бяха с тях, тъй като празненството официално продължаваше до залез слънце. Мъжете бяха заметнати с красиви наметала и кожи и гордо носеха най-изящните си оръжия. Жените се бяха накиприли с най-ярките си рокли, украсили китките си с гривни, а лицата си с широки усмивки.
Младите обикновено бяха болезнено срамежливи, но сватбената церемония им бе вдъхнала смелост. Предишната нощ заливащи се от смях млади жени бяха отрупали Калан със смели въпроси. Младежите пък следваха Ричард навсякъде, доволни само да му се усмихват и да са близо до важния човек на вечерта.