Нито едно момиче не се тревожеше дали се държи учтиво с Фич. Пък и изобщо не обичаха да го слушат да им разказва истории. Той запълни наръча дърва и се запъти към кухнята. Според него историите му за това как е бил пиян бяха доста смешни, но така или иначе, момичетата не обичаха да ги слушат.
Поне Морли ги харесваше. Морли и останалите, чиито сламеници бяха в стаята, в която спеше и Фич. Те обичаха да си разказват истории и всички до един обичаха да се напиват. Нямаше какво друго да се прави в малкото време, когато не бяха на работа или на наказателно събиране. След тези събирания поне можеха да поговорят с момичетата, ако, разбира се, си бяха свършили работата и не трябваше да се връщат в кухнята. Но Фич, подобно на останалите, считаше събиранията за потискащи — да слушаш всички тези ужасни неща. Понякога на връщане от тях, ако можеха да се сдобият отнякъде с малко вино или бира, предпочитаха просто да се напият.
След като бе внесъл в кухнята десетина наръча, майстор Дрюмонд го дръпна за ръкава и пъхна в ръката му листче хартия:
— Занеси това на пивоваря.
Фич се поклони и изстреля своето, „да, сър“, след което забърза да изпълни поръчката. Не можеше да прочете листчето, но при положение, че предстоеше празненство и имаше опит с разнасянето на бележки отпреди, предположи, че колонките с изписани думички вероятно са поръчки какво е необходимо в кухнята. Радваше се на тази задача, защото разнасянето на бележки реално не изискваше усилия, а му даваше възможност да се махне от горещината и шума в кухнята за известно време — макар уханията там да му се нравеха и понякога да му се удаваше възможност да си крадне по някой вкусен остатък. Въпреки това наистина се радваше за малко да се откъсне от врявата и суетенето.
Старият пивовар — почти изцяло загубил тъмната си Андерианска коса, с изключение на няколко напълно бели косъма — прочете бележката, която му подаде Фич, и изсумтя. Вместо да го отпрати, пивоварят накара Фич да пренесе няколко тежки чанти с хмел. Това не бе изненадващо. Фич бе обикновен кухненски работник, така че всеки имаше право да му възлага работа. Той въздъхна и си каза, че това е цената за бавния ход, с който дойде насам и с който щеше да си отиде обратно в кухнята.
Щом стигна да сервизната врата, през която се внасяха повечето от провизиите в имението, забеляза, че Брауни все още е на мястото си, впрегнат в каруцата на месаря. С облекчение отбеляза, че пакетите, които трябва да пренесе в пивоварната, са само десет. След като свърши работата, го пуснаха да си върви.
Все още дишайки тежко, той се запъти обратно през сервизните зали към кухнята, срещна малко хора, всички, с изключение на един, бяха прислужници Хакенци, така че само веднъж се наложи да спира, за да се покланя. Докато се изкачваше по главната стълба към кухнята и първия етаж, зад него отекваха собствените му стъпки. Точно преди да влезе през вратата, се спря.
Загледа се в квадратния силует на стълбата, извеждаща към третия етаж. В коридора нямаше никой. Майстор Дрюмонд нямаше да се усъмни, когато му каже, че пивоварят го е накарал да пренесе пакети с хмел. Майстор Дрюмонд и без друго беше зает с подготовката на тазвечерното празненство. Едва ли щеше да си направи труда да го пита колко точно пакета е пренесъл, а дори и да го направи, Фич нямаше да се поколебае да удвои бройката. Още преди да е осъзнал решението си да иде да погледне какво става горе със собствените си очи, той вече тичаше по стълбите, прескачайки по две наведнъж. Защо, с какво основание — това не знаеше.
Беше се качвал на втория етаж два-три пъти, на третия — само веднъж предишната седмица, за да занесе на новия помощник на Министъра, Далтон Камбел, вечерята, поръчана в кухнята. Една от служителките Андерианки му бе обяснила да остави подноса на масата в един празен кабинет. На горните етажи в западното крило, в което се намираше и кухнята, се намираха повечето от кабинетите на високопоставените служители.
Кабинетите на Министъра би трябвало да бъдат на третия етаж. От историите, които Фич бе слушал, Министърът имаше няколко кабинета. Защо му е повече от един, това за него бе загадка. Никой не можеше да му го обясни.
На първия и втория етаж в западното крило, така бе чувал Фич, се намираше огромната Андерианска библиотека. В нея се съхраняваха паметници на богатата и представителна култура на тази земя и тя привличаше в имението учени и важни особи. Андерианската култура бе източник на гордост и пораждаше завист у всеки — така бе учен Фич.