— Да, сър. Тъкмо се връщах обратно в кухнята.
Далтон Камбел отпусна ръка на дръжката на меча си.
— Ти си си вършил работата и нищо не си видял, нали така?
Фич преглътна с ужас.
— Не, сър. Нищо. Кълна се. Само Министър Чанбоор ми се усмихна. Той е велик човек, Министърът. Благодарен съм, че толкова велик човек като него дава работа на един безполезен Хакенец като мен.
Ъгълчетата на устните на Далтон Камбел се повдигнаха точно колкото Фич да си помисли, че помощникът може би е доволен от чутото. Пръстите му забарабаниха по медния предпазител на дръжката на меча. Фич не можеше да откъсне поглед от царственото оръжие. Почувства се длъжен да каже нещо в настъпилата тишина.
— Искам да бъда добър и да съм достоен член на това домакинство. Да работя здраво. Да си заслужа прехраната.
Усмивката се разшири.
— Това наистина е добре да се чуе. Ти ми изглеждаш добър младеж. Може би след като си толкова искрен в желанието си, мога да разчитам на теб?
Фич не бе съвсем сигурен за какво може да разчита на него Далтон Камбел, но без да се замисли, изстреля своето „да, сър“.
— След като се кълнеш, че нищо не си видял на връщане към кухнята, това ми подсказва, че си момче с потенциал. На което може би може да се поставят повече отговорности?
— Отговорности ли, сър?
Тъмните очи на Далтон Камбел искряха с ужасяваща, неразгадаема светлина. Такава, каквато Фич си представяше, че мишките виждат в очите на домашните котки.
— Понякога имаме нужда от хора, които желаят да се издигнат в службата си в имението. Ще видим. Отваряй си ушите за лъжите на онези, които искат да почернят репутацията на Министъра, и ще видим.
— Да, сър. Не обичам никой да говори лошо срещу Министъра. Той е добър човек, Министърът. Надявам се, че слуховете, които съм чувал, са истина — че един ден може да се окажем възнаградени от Създателя и да видим Министър Чанбоор като Суверен.
При тези думи усмивката на помощника грейна.
— Да, наистина мисля, че в теб има потенциал. Ако чуеш някакви лъжи за Министъра, ще съм благодарен да узная за тях. — Той махна с ръка към стълбите. — А сега най-добре се връщай в кухнята.
— Да, сър. Ако чуя нещо такова, ще ви докладвам. — Фич се запъти надолу. — Не искам никой да разпространява лъжи за Министъра. Това би било грешно.
— Млади човече Фич беше, нали?
Фич се извърна на най-горното стъпало.
— Да, сър, Фич.
Далтон Камбел скръсти ръце и поизвърна глава, взирайки се във Фич въпросително.
— Какво научи на наказателното събиране за защитата на Суверена?
— На Суверена? — Фич изтри длани в панталона си. — Ами хм, че всичко, направено в защита на Суверена, е добродетел!
— Много добре. — Все още, без да отпуска ръце, той се надвеси към Фич. — И след като си чувал, че е твърде вероятно Министър Чанбоор да бъде избран за Суве рен?
Мъжът очакваше отговор. Фич яростно го търсеше. Прокашля се и най-после каза:
— Ами струва ми се, че след като е вероятно да бъде избран за Суверен, то тогава сигурно трябва да го защитаваме по същия начин?
По начина, по който Далтон Камбел се усмихна и изпъна гръб, Фич разбра, че е уцелил десятката.
— Може би наистина ще се окаже, че притежаваш потенциал да се издигнеш в домакинството.
— Благодаря ви, сър. Бих направил всичко, за да защитя Министъра, с надеждата, че един ден той ще стане Суверен. Мой дълг е да го защитавам както мога.
— Да — проточи особено Далтон Камбел. Килна глава на една страна като котка и огледа Фич. — Ако се окажеш полезен в онова, от което бихме имали нужда в защитата на Министъра, това ще бъде голяма крачка напред по пътя на премахването на твоя дълг.
Фич наостри уши.
— На моя дълг ли, сър?
— Както вече казах на Морли, ако се окаже полезен на Министъра, е твърде възможно дори да заслужи почетно то звание „сър“. Както и сертификата, подписан от Суверена, който върви с него. Ти ми изглеждаш умно момче. От твоето бъдеще мога да очаквам не по-малко.
Фич зяпна. Да се сдобие със званието „сър“ бе една от мечтите му. Сертификат, подписан от Суверена, доказваше на всички, че един Хакенец е платил дълга си и от този ден нататък към него трябва да се обръщат със „сър“ и да го уважават. Мисълта му се опитваше да асимилира току-що чутото.
— Морли? Кухненският работник Морли?
— Да, не ти ли е споменавал, че сме говорили?
Фич се почеса зад ухото, мъчейки се да си обясни как е възможно Морли да е скрил от него подобна изумителна новина.
— Ами не е, сър. Не ми е споменавал нищо. А е може би най-добрият ми приятел. Бих си спомнил, ако ми бе споменал подобно нещо. Съжалявам, но не го е правил.