— Още две. Да, господин Камбел. Ако ви е възможно, за в бъдеще не бихте ли ме уведомявали за подобни неща мъничко по-рано?
Пръстът на Далтон Камбел щракна във въздуха, но очите му така и не се вдигнаха от книжата.
— Да, да. С радост. Ако Министърът ме уведоми по-рано, искам да кажа. — Почука с пръст по един от листата и вдигна очи. — Лейди Чанбоор е недоволна, задето стомасите на музикантите къркорят заедно с музиката им. Моля, погрижете се този път, преди да излязат да свирят, да им бъде дадено нещо за ядене. Особено на арфистката. Тя ще е най-близо до лейди Чанбоор.
Майстор Дрюмонд кимна разбиращо с глава:
— Да, господин Камбел. Ще се погрижа.
Съвсем бавничко, за да не привлича вниманието, Фич леко отстъпи назад. Не вдигаше глава от пода, мъчейки се да не изглежда така, сякаш слуша как помощникът на Министъра дава разпореждания на неговия началник. Искаше да си тръгне, вместо да го забележат и да помислят, че подслушва, но знаеше, че ако го направи, без да е освободен, го чака конско. Така че реши компромисно да остане, но да е колкото се може по-незабележим.
— И виното с подправки, този път трябва да има по-голямо разнообразие. Някои са на мнение, че последната селекция е била оскъдна. И горещо, и студено, ако обичате.
Майстор Дрюмонд стисна устни.
— Няма време, господин Камбел. Ако ви е възможно за в…
— Да, да. Ако съм информиран по-рано, ще бъдете и вие. — Той отметна още една страница. — Деликатеси, ще се сервират първо на главната маса и само там, докато гостите не се наситят. Последния път Министърът с изненада установи, че деликатесите са свършили, а някои от гостите на неговата маса желаят още. Нека първо останалите маси да останат незадоволени, ако поради някаква причина не сте успели да набавите достатъчно количество.
Фич също си спомняше този инцидент и знаеше, че този път майстор Дрюмонд е поръчал много повече от пържения еленски бял дроб. Фич бе успял да си отмъкне една от тези вкусотии, докато вземаше тигана, за да го измие и макар да го бе изял без кисело-сладкия сос, вкусът бе превъзходен.
Докато преглеждаше бумагите си, Далтон Камбел задаваше въпроси за различни видове сол, масло и хляб и направи на майстор Дрюмонд още няколко бележки относно вечерята. Фич, който все така продължаваше да чака, мъчейки се да не поглежда към двамата мъже, отклони поглед към една жена пред близката маса, която оформяше пълнените с различни видове меса, сирена, яйца и подправки свински шкембета във формата на таралежи, като ги покриваше с бадемови ядки.
На друга маса две жени украсяваха печените петли, като ги гиздеха с пера, оцветени с шафран и жълт кантарион. Дори клюновете и краката им бяха оцветени, така че птиците изглеждаха като пищни златисти същества, като златни статуи, но по-живи.
Далтон Камбел, който най-сетне като че ли привърши списъка с въпроси и инструкции, отпусна ръце. В едната останаха множеството хартийки и списъци.
— Има ли нещо, за което искате да докладвате, Дрюмонд?
Кухненският управител облиза устни, очевидно не знаейки за какво говори помощникът на Министъра.
— Не, господин Камбел.
— Значи всички в кухнята ви изпълняват задълженията си задоволително? — Лицето му не показваше никакви чувства.
Фич забеляза как в тяхната посока се стрелват бързи скришни погледи. Работата наоколо изведнъж като че бе поутихнала. Стори му се, че почти вижда как ушите на работниците стават по-големи.
Помисли си, че Далтон Камбел се кани да обвини майстор Дрюмонд, че не върти добре кухнята, като оставя разни мързеливци да заобикалят задълженията си, а след това не ги наказва. Кухненският управител явно си мислеше за същото.
— Ами, сър, работата върви задоволително. Държа всички под око, господин Камбел. Не допускам лентяи да развалят дисциплината в кухнята ми. Такива работи при мен не се случват. Този дом е прекалено изискан, за да позволя на някой мързеливец да оплеска нещата. Не го допускам, сър, никога.
Далтон Камбел кимна доволно при тези думи.
— Много добре, Дрюмонд. На мен също не ми харесва да държа лентяи в този дом. — Той огледа помещението, пълно с притихнали, мълчаливо работещи хора. — Много добре. Благодаря, Дрюмонд. Ще се върна по-късно да проверя как вървят нещата. Преди да започнете сервирането.
Майстор Дрюмонд се поклони с глава.
— Благодаря, господин Камбел.
Помощникът на Министъра понечи да тръгне и дори се извърна, но забеляза Фич, застанал наблизо. Далтон Камбел смръщи чело и Фич сниши глава между раменете си дори още повече, мечтаейки си да може да се разтопи между цепнатините в дървения под. Мъжът хвърли поглед през рамо към кухненския управител.