Той не поде закачливия й тон и наместо това й отвърна напълно трезво и сериозно, че е човек с бъдеще и че никой от мъжете, които тя познава, въпреки настоящото му положение не ще има възможността дори да се доближи до бъдещия сан на Далтон Камбел. Тази тържествена декларация я свари неподготвена. Усмивката мигновено се изпари от лицето й. Още в същия момент, запленена от убедеността му, от искрената жар, с която преследва целта си, тя се съгласи да стане негова жена.
По-късно с удоволствие установи, че не й е говорил празни приказки. Докато вървеше подготовката на сватбата им, Далтон получи по-добро назначение. През първите няколко месеца на съвместния им живот се местиха трикратно, всеки път в по-добри апартаменти в резултат на все по-добрата работа, която получаваше той.
Хората, които го познаваха, било то поради неговата репутация, или пък, защото са имали нещо общо с Андерианското правителство, ценяха високо тънкото му разбиране на Андерианското законодателство. Далтон Камбел бе широко известен с проникновеното си вникване в заплетените пътища на закона, в познаването на монолитните му основи, на сложната структура на неговата мъдрост и прецеденти и на границите на защитните му стени.
Хората, за които работеше Далтон, оценяваха тези му дълбоки познания, но преди всичко бяха привлечени от умението му да се справя със сенчестите местенца в закона, с пролуките и неясните начини за измъкване от мрачните му капани. Оценяваха също и способността му безапелационно да се отрече от същия този закон, когато ситуацията изисква по-различно решение — такова, което правото не може да осигури. В подобни случаи Далтон бе също толкова изобретателен и полезен.
Както изглежда, Тереза успяваше бързо да се приспособи към новите и все по-добри условия на живот, които й се предоставяха. Прие новата си роля на господарка на цяла орда прислужници, които започна да ръководи с такъв размах, сякаш цял живот само това бе правила.
Той бе спечелил поста в имението на Министъра едва преди няколко седмици. Тереза с възторг прие новината, че се местят в луксозно жилище на такова престижно място. Сега тя бе жена с положение сред жени от сой, ползващи се с безчет привилегии.
Когато той й съобщи вестта, тя направо полудя от радост и бе готова да разкъса дрехите си без остатък, да му се отдаде на мига. Но в интерес на истината не бе и очаквала друго.
Ако имаше на този свят човек, който споделяше желязната амбиция на Далтон, то това бе Тереза.
— О, Далтон, ще ми кажеш ли кои високопоставени лица ще присъстват на празненството? Не издържам пред неизвестността нито секунда повече.
Той пак се прозя и се протегна. Знаеше, че жена му плете собствена паяжина.
— Все досадни благородници.
— Но Министърът ще присъства?
— Да.
— Е, глупачето ми, той не е досаден. Аз вече се запознах с някои от съпругите. Всички са жени с положение. Не можех и да се надявам на по-добро обкръжение. Мъжете им са все важни особи. — Тя облиза с върха на езичето си горната си устна с изкусителен, игрив маниер. — Не колкото моя, разбира се.
Смигна му и след това изчезна от салона.
— Под вратата имаше няколко писма за теб — провикна се след малко откъм спалнята. — В писалището са.
Елегантното писалище в ъгъла на салона блестеше като тъмен скъпоценен камък. Изработени от полирани брястови талпи, всяка от повърхностите бе фурнирована и обрамчена с фигури във формата на диаманти от естествен и оцветен клен. Всяка такава тъмна фигура бе декорирана с по една златна точка в средата. Полировката, както и при всички останали мебели в стаята, бе по-скоро матова, отколкото лъскава.
В тайното отделение над горното чекмедже имаше няколко запечатани писма. Той счупи печатите и прецени набързо важността на написаното. Имаше няколко, които представляваха интерес, но нищо спешно. Повечето бяха предаване на информация — мънички вибрации от всяко ъгълче на паяжината.
В едното писмо се докладваше за странно и очевидно случайно удавяне в обществен фонтан. Случило се в ранен следобед, когато Площадът на светците обикновено е пълен с хора. Макар да било през деня и пред очите на всички, никой не забелязал ставащото, докато вече не било твърде късно. Тъй като напоследък бе получил и други рапорти за необяснима смърт, Далтон прозря неизреченото внушение на последното писмо — че е твърде вероятно тук да става въпрос за вендета, включваща магия, но предрешена като нещастен случай.
В друго се споменаваше за „развълнувана дама“, която била написала официално писмо до един от Директорите, молейки го за минутка от неговото време по време на празненството. Дамата много държала пред Директора писмото й да остане поверително. Далтон знаеше за коя дама става въпрос, а оттам можеше да съди и че адресатът на нейното писмо е бил Директор Линскот. Информаторът му не бе вчерашен, та да оставя имена.