Далтон отново я целуна, докато я опипваше жадно. Вече не мислеше за това как ще я заведе на празненството. Искаше да я отнесе единствено в леглото.
Докато я прибутваше към спалнята, тя се изтръгна от страстната му прегръдка.
— Далтон! Не ми разваляй вида, слънчице. Всеки ще забележи гънките по роклята ми.
— Не мисля, че някой ще гледа гънките по роклята ти. Струва ми се, че всички ще втренчат очи в онова, което се излива от нея. Тереза, не искам да носиш такива дрехи никъде другаде, освен когато посрещаш съпруга си на вратата.
Тя игриво го перна по рамото.
— Далтон, престани.
— Сериозно. — Той отново плъзна поглед към деколтето й. — Тереза, тази рокля е показва прекалено много.
Тя се извърна.
— О, Далтон, стига вече. Не бъди глупав. В днешно време всички жени носят такива рокли. — Тя отново го погледна, кокетството не спираше да блести в очите й: — Не ревнуваш, нали? Задето други мъже ще харесат жена ти?
Тя бе единственото нещо на този свят, което той желаеше по-силно от властта. За разлика от всичко друго в неговия живот, що се отнася до Тереза, той не бе склонен да разбира каквото и да е. Духовете са свидетели, че в това имение живееха достатъчно мъже, които бяха харесвани и на които дори завиждаха, задето са си спечелили влияние, предоставяйки жените си на разположение на Министър Чанбоор. Далтон Камбел не бе сред тях. Той дължеше онова, което е, на таланта и ума си, а не на тялото на жена си. Това също му осигуряваше предимство пред останалите.
Търпението му започна бързо да се стопява, тонът му стана строг:
— И как ще разберат, че става въпрос за моята жена? Та очите им изобщо няма да стигнат до лицето ти.
— Далтон, престани. Ставаш безкрайно скучен. Всички останали жени ще са с подобни рокли. Такава е модата. Винаги си толкова зает с новата си работа, че изобщо не можеш да се ориентираш в смяната на модните тенденции. За разлика от мен. Ако искаш, вярвай, но тази рокля е направо консервативна в сравнение с онова, което ще облекат други. Аз не бих облякла толкова разголена рокля като техните — нали те познавам. Но в същото време не искам да изглеждам старомодна. Никой няма да си помисли нищо за роклята ми, освен може би, че жената на дясната ръка на Министъра е превзета.
Никой нямаше да я помисли за превзета. Но със сигурност щяха да приемат облеклото й като съгласие за покана.
— Тереза, можеш да облечеш и друго. Червената рокля с острото деколте. И тя показва достатъчно от онова, което трябва. Червената ти рокля съвсем не е превзета.
Тя му обърна гръб, скръствайки демонстративно ръце.
— Предполагам би бил щастлив да се облека с домашна роба и да оставя всички жени да шушукат зад гърба ми, че се обличам като жена на някакъв си низш асистент на магистрата. Червената рокля носех, когато ти бе едно нищо. Мислех, че ще се гордееш, като ме видиш в новата ми рокля, като видиш как жена ти се вписва добре в модата на тукашните жени. Но се оказва, че никога няма да бъда приета тук. Ще си остана просто консервативната жена на помощника на Министъра. Хората няма да искат дори да говорят с мен. Никога няма да си спечеля приятели.
Далтон си пое дълбоко дъх и издиша бавно:
— Тес, наистина ли останалите жени ще са облечени по този начин?
Тя се извъртя и застана насреща му с грейнало лице. Хрумна му, че по подобен начин бе засияло и лицето на онова Хакенско девойче долу в кухнята, когато й предаде поканата на Министъра.
— Разбира се, че ще са облечени така. Само дето аз не съм толкова смела, така че моята рокля показва по-малко. О, Далтон, ще видиш. Ще се гордееш с мен. Искам да бъда достойна съпруга на помощника на Министъра. Искам да се гордееш с мен. Аз се гордея с теб. Само с теб, Далтон.
Жената е от изключително важно значение за човек с твоето положение. Аз пазя името ти, когато отсъстваш. Нямаш представа какви могат да бъдат жените — дребнави, ревниви, амбициозни, интригантки, измамни, предателски. Само една на място подхвърлена лоша дума за някой и скоро е в устата на всички. Аз гарантирам, че ако се появи подобна лоша дума за теб, тя ще се стопи тъй бързо, че никой няма да има възможност да я повтори.
Той кимна. Прекрасно знаеше, че жените донасят на съпрузите си информация и клюки.
— Предполагам е така.
— Нали винаги си казвал, че сме партньори. Знаеш на какво съм способна, за да те защитя. Знаеш какви усилия положих, за да направя приспособяването ни към всяко ново място по-лесно. Знаеш, че никога няма да направя нещо, което да застраши спечеленото с толкова труд от твоя страна и за двама ни. Винаги си ми казвал, че ще ме водиш на най-хубавите места и че ще бъда приемана навсякъде като равна.