Ти изпълни обещанието си, съпруже. Винаги съм вярвала, че ще го направиш. Точно затова се съгласих да се омъжа за теб. Макар винаги да съм те обичала, никога не бих се омъжила за теб, ако не вярвах в бъдещето ти. Ние с теб имаме само себе си, Далтон. Някога да съм правила грешна стъпка при преместването ни на ново място?
— Не, Тес, никога.
— Мислиш ли, че ще допусна необмислена грешка сега, на толкова важно място? Тъкмо когато стоиш на ръба на истинския блясък?
Тереза бе единственото същество, с което той споделяше железните си амбиции, най-смелите си планове. Тя знаеше какви са намеренията му и никога не заставаше на пътя му към изпълнението им. Вярваше му безрезервно.
— Не, Тес, не би застрашила по никакъв начин името ми. Знам го. — Той изтри с ръка лицето си и въздъхна. — Щом смяташ, че е разумно, облечи роклята. Ще се доверя на преценката ти.
След като спорът бе приключен, тя го отпрати към гардероба.
— Хайде, иди да се преоблечеш. Приготви се. Ти ще си най-красивият от всички присъстващи, сигурна съм.
Ако има някаква причина за ревност, то аз ще съм тази, която ще я изпитва, тъй като всички останали съпруги ще позеленеят от завист, задето аз притежавам перлата на това имение и ти ще си онзи, който ще приема тайните покани.
Той я хвана за раменете и я обърна към себе си, изчаквайки я да го погледне в очите.
— Само стой далеч от човек на име Стейн — почетният гост на Бертранд. Дръж новата си рокля извън погледа му. Ясно ли е?
Тя кимна.
— Как ще го позная?
Той пусна раменете й и се изправи.
— Няма да е трудно. Носи наметало от човешки скалпове.
Тереза ахна:
— Не! — Приближи се към него. — Онзи, за когото ми спомена, че идвал отвъд Дивото, далеч от юг? От Стария свят? Той е дошъл да участва в дискусията за бъдещото ни обединение?
— Да. Стой далеч от него.
Тя примигна отново при тази изненадваща новина.
— Колко вълнуващо. Сигурна съм, че никой тук не е срещал по-интересен чужденец. Сигурно е много важна личност.
— Той е важна особа, човек, с когото ще говорим по работа, така че не ми се иска да го насичам на малки парченца, задето се е опитал да те вкара в леглото си. Ще изгубим ценно време, докато чакаме императорът да изпрати друг представител от Стария свят.
Това не бяха празни приказки и тя го знаеше. Далтон бе изучавал науката на меча тъй задълбочено, както и правото. Можеше да разсече на две муха, кацнала върху праскова, при това без да смути жуженето й.
Тереза се усмихна лукаво.
— Няма да се наложи да гледа към мен. А и няма да спи сам тази нощ. Ще има цял куп жени, умиращи от желание да легнат с толкова опасен мъж. Човешки скалпове — Тя поклати глава пред изумителната новина. — Жената, която ще спечели състезанието, ще бъде първа в списъка на търсените жени за месеци напред.
— Може би ще им бъде интересно да поканят едно Хакенско момиче, за да им разкаже колко вълнуващо преживяване е било — озъби се Далтон.
— Хакенско момиче ли? — Тереза отпрати глупавата мисъл с ръка, — Едва ли. Хакенските момичета не са фактор за този тип жени.
Тя се върна към главното в тазвечерните новини:
— Значи все още не е взето решение? Все още не знаем дали Андерия ще остане със Средната земя, или ще мине на страната на император Джаганг от Стария свят?
— Не, все още не знаем как ще се развият нещата. Директорите се разделиха на две. Стейн пристигна току-що, за да представи своите доводи.
Тя се повдигна на пръсти и го целуна по бузата.
— Ще стоя настрана от този мъж. Докато ти помагаш в решаването на съдбата на Андерия, аз ще ти пазя гърба — както винаги, и ще бъда нащрек.
Тя пристъпи към спалнята, но изведнъж се извърна към него:
— След като този човек е дошъл да изложи доводите си — Внезапно осъзнатата мисъл проблесна в тъмните й очи: — Далтон, значи тази вечер тук ще бъде и Суверенът? Самият Суверен ще присъства на празненството?
Далтон повдигна брадичката й с пръст.
— Умната жена е най-добрият съюзник, който един мъж би могъл да има.
Усмихнат, той се остави тя да го издърпа към гардероба.
— Виждала съм го само отдалеч. О, Далтон, ти си истинско чудо, да ме водиш на място, където ще седя на една маса със самия Суверен.
— Само не забравяй какво ти казах и стой настрани от Стейн, освен, ако не съм с теб. Всъщност това се отнася и за Бертранд, макар да не ми се вярва да се осмели да се изпречи на пътя ми. Ако си добра, ще те представя на Суверена.
За миг тя остана без думи.
— Когато се върнем в леглото тази нощ, ще видиш колко съм добра. Нека духовете ме пазят — добави накрая шепнешком. — Ще успея да издържа дотогава. Суверенът. О, Далтон, ти си истинско чудо!