Докато тя се настаняваше пред огледалото на тоалетната си масичка, за да прецени щетите, нанесени на лицето й от целувките му, Далтон отвори вратата на високия гардероб.
— Е, какви са клюките, Тес?
Той разтършува между ризите си в гардероба, търсейки онази с любимата му яка. Но тъй като роклята й бе златиста, промени плановете си и реши да облече червеното сако. То така или иначе бе най-доброто, при положение че искаше да остави впечатление за сигурност в действията си.
Докато Тереза се навеждаше към огледалото и плъзгаше по бузите си малка четчица, предварително прокарана през сребърна кутийка с руж, му разказа клюките в имението. Никоя не му се стори заслужаваща внимание. Мислите му отплуваха към истинските му грижи, към проблемите, с които трябваше да се справи, към Директорите, които тепърва трябваше да убеждава, и към това как да се оправи с Бертранд Чанбоор.
Министърът бе голям хитрец и Далтон го разбираше. Бертранд Чанбоор имаше амбициозността на Далтон, макар и в по-широк обществен план. Той бе човек, който иска всичко — от Хакенското момиче, привлякло окото му, до мястото на Суверена. Ако Далтон имаше глас, а той го имаше, Бертранд Чанбоор щеше да получи онова, което иска.
И тогава Далтон щеше да се сдобие с желаната сила и власт. Той не ламтеше за мястото на Суверена. За това и Министърът щеше да свърши работа.
Министърът на културата бе реалната сила в Андерия, той измисляше повечето нови закони и назначаваше магистрати, които да ги прилагат. Влиянието на Министъра на културата засягаше всички сфери на обществения живот, всеки човек по тези земи. Той контролираше търговията, изкуствата, институциите и религията. Наглеждаше армията и всички обществени проекти. Той бе въплъщението на религията. Суверенът бе просто фасада — суета, накити и изящни дрехи, пиршества и афери.
Не, Далтон щеше да „постеле“ на Министъра на културата. Така щяха да имат Суверен, който ще играе според паяжината, която Далтон плете.
— Дадох да излъскат новите ти ботуши — обади се Тереза. Тя посочи към другата страна на гардероба. Той се наведе да ги вземе.
— Далтон, какви са новините от Ейдиндрил? Нали каза, че Стейн ще изложи своето гледище относно Стария свят и Императорския орден. Ами Ейдиндрил? Какво ще отвърне Средната земя?
Ако съществуваше нещо, което би могло да осуети амбициите и плановете на Далтон, то беше развитието на събитията в Ейдиндрил.
— Посланиците, които се завърнаха от Ейдиндрил, докладваха, че Майката Изповедник не само е оставила своята съдба и съдбата на Средната земя в ръцете на Господаря Рал, новия водач на Д’Харанската империя, но и ще се жени за него. Всъщност вероятно вече го е направила.
— Ще се жени! Самата Майка Изповедник да се жени!
— Тереза отново съсредоточи вниманието си в огледалото. — Това сигурно ще е нещо невероятно. Представям си, че подобна церемония би засенчила несравнимо всяко официално събитие в Андерия. — Тереза остана неподвижна пред огледалото си. — Но нали силата на Изповедника отнема волята на човека, когото тя вземе за свой мъж. Този Господар Рал ще се превърне в една марионетка на Майката Изповедник.
Далтон поклати глава.
— Той очевидно притежава дарбата и силата й няма да му повлияе. Тя не е глупава — омъжва се за Господаря Рал на Д’Хара, притежаващ дарбата. Това показва хитрост, решителност и дълбоки стратегически кроежи. Обединението между Средната земя и Д’Хара ще доведе до една Империя, която не е за подценяване, Империя, с която би трябвало всеки да се съобразява. Решението ще бъде трудно.
Посланиците му бяха докладвали, че Господарят Рал е очевидно човек на честта, който действа с убеденост, човек, решен да се бори за спокойствието и свободата на преминалите на негова страна.
Освен това човек, пожелал капитулацията на всички страни пред Д’Харанската империя — при това незабавно.
Подобни хора имаха склонност към необмислени постъпки. И можеха да доведат до всякакви проблеми.
Далтон свали ризата от закачалката и я показа на Тереза. Тя кимна одобрително. Той се съблече до кръста и пъхна ръце в колосаната, чиста дреха, ухаеща на свежо.
— Стейн носи предложение от император Джаганг за мястото ни в новото разпределение на света. Ще чуем какво има да ни казва.
Ако Стейн можеше да служи за индикатор, то Императорският орден разбираше нюансите на силата. За разлика от всички индикации от Ейдиндрил, те изявяваха желание за преговори по много въпроси, интересуващи Министъра и Далтон.
— А Директорите? Те на какво мнение са относно съдбата ни?
Далтон изсумтя недоволно: