— Броят на Директорите, които се придържат към остарелите разбирания, към така наречената свобода на народите в Средната земя, непрекъснато се променя. Онези, които настояват да останем заедно с по-голямата част от Средната земя, да се присъединим към Господаря Рал, са все по-малко. На всички им омръзна да слушат старовремските им забележки и празни поучения.
Тереза остави четката си. Челото й се сбърчи от тревога.
— Ще има ли война, Далтон? С кого ще се съюзим? Това ще ни хвърли ли във война?
Далтон я успокои с ръка на рамото:
— Войната ще представлява дълга и кървава битка. Нямам интерес да бъда въвлечен в нея, нито да допусна нашите хора да участват. Ще направя необходимото, за да защитя Андерия.
Нещата зависеха от това коя е печелившата страна. Да се присъединяват към губещата нямаше смисъл.
— Ако се наложи, ще пуснем Домини дирч. Няма армия, нито пък Господарят Рал или император Джаганг, който да може да устои пред подобно оръжие. Но ще е най-добре преди да го направим, да се присъединим към страната, която предлага най-добри условия и перспективи.
Тя стисна ръце.
— Но този Господар Рал е магьосник. Нали сам каза, че притежава дарбата. Никой не би могъл да каже на какво е способен един магьосник.
— Това може да се окаже причина да минем на негова страна. Императорският орден обаче се кълне, че ще елиминира всяка магия. Може би имат начин да унищожат силата му.
— Но ако Господарят Рал е магьосник, неговата магия сигурно също ще е страховита като Домини дирч. Може да освободи силата си срещу нас, ако не капитулираме пред него.
Преди да продължи с обличането, той отново я потупа по рамото.
— Не се тревожи, Тес. Няма да позволя Андерия да се превърне в пепел. Както казах, Орденът твърди, че ще сложи край на магията. Ако е вярно, то тогава никой магьосник няма да е заплаха за нас. Просто трябва да изслушаме какво има да ни казва Стейн.
Той нямаше представа как ще съумее Императорският орден да сложи край на магията. Та нали тя, в крайна сметка, е стара колкото света. Може би в Ордена имаха предвид, че ще унищожат родените с дарбата. Идеята не бе нова и в такъв случай плановете на Далтон можеха да завършат с успех.
Вече се бяха появявали хора, изявяващи желание да качат на кладата всички, родени с дарбата. Андерия бе хвърлила някои от най-радикалните им водачи в тъмница, като например Серин Райак. Харизматичен, фанатик и необуздан, Серин Райак бе неуправляем и опасен. Ако изобщо още бе жив. Държаха го окован от месеци.
Райак вярваше, че „вещиците“, както той наричаше всички, родени с дарбата, са всичките зли. Имаше редица последователи, които бе превърнал в дива и унищожителна тълпа, преди да го арестуват.
Подобни хора бяха опасни. Въпреки това Далтон се бе обявил против екзекуцията му. Той можеше да се окаже и полезен.
— О, няма да повярваш — тъкмо казваше Тереза. Бе продължила да му разказва за чутите клюки. Докато си мислеше за Серин Райак, той я слушаше с едно ухо. — Тази жена, за която ти споменах, която има такова високо мнение за себе си, Клодин Уинтроп, е, та тя ни разказа как Министърът й се натискал.
Далтон продължаваше да слуша с едно ухо. Знаеше, че такава клюка наистина се разпространява. Клодин Уинтроп бе „развълнуваната дама“ в съобщението в тайното отделение на писалището му — онази, за която трябваше да намери разрешение. Тя бе и подателката на писмото до Директор Линскот — писмото, което така и не бе намерило своя получател.
Клодин Уинтроп се навърташе около Министъра винаги щом й се отдадеше възможност, флиртуваше с него, усмихваше му се, примигваше насреща му. И какво ли си е мислила, че ще постигне? А сега се оплаква!
— И така, тя е толкова ядосана, задето е била третирана от Министъра толкова грубо, че след вечерята възнамерява да съобщи на лейди Чанбоор и всички гости, че Министърът я е изнасилил по най-брутален начин.
Далтон изведнъж наостри уши.
— Да, така казва, че е било изнасилване, и възнамерява да се оплаче на жената на Министъра. — Тереза завъртя стола си и размаха пред очите на Далтон малка четчица за гримиране от катерича опашка. — И на Директорите, ако присъстват. И, Далтон, ако Суверенът е тук, гледката може да се окаже грозна. Възможно е той да вдигне ръка за тишина и да я остави да говори.
Далтон вече я слушаше с цялото си внимание. Дванадесетте Директори щяха да присъстват на вечерята. Сега вече знаеше какво цели Клодин Уинтроп.
— Тя сама го казва, нали? Ти чувала ли си я с ушите си?
Тереза отпусна една ръка на бедрото си.
— Да. И това, ако не е нещо? Тя би трябвало да знае какъв е Министър Чанбоор, че е преспал с половината жени в имението. А сега възнамерява да вдигне скандал. Ще направи сензация, бих казала. Казвам ти, Далтон, тази жена крои нещо.