Тереза премина на друга тема, но Далтон я прекъсна:
— Какво говорят останалите жени за нея? За плановете й?
Тереза остави четчицата.
— Ами всички сме на мнение, че това е ужасно. Искам да кажа, Министърът е важна особа. Та нали един ден може да стане дори Суверен — Суверенът не е просто някакъв си младок. Министърът може да бъде поканен да заеме мястото всеки момент. Това е ужасна отговорност.
Тя отново се погледна в огледалото и започна да оправя косата си. След малко пак се обърна и го погледна.
— Министърът е ужасно зает и има право от време на време да си търси не ангажиращи развлечения. Жените го правят с желание. Това не влиза в работата на никого. То засяга само двама — няма нищо общо с обществените дела. Пък и малката курва нали си го е търсила.
На това Далтон нямаше какво да отвърне. През целия си живот не бе могъл да разбере как жените, независимо дали става въпрос за обикновено Хакенско момиче или изискана дама, могат да примигват сладострастно срещу жертвата си, а после, така да се каже, да се изненадат, когато тя захапе стръвта.
Разбира се, онова момиче, Беата, не бе достатъчно голяма, нито пък имаше опит, за да може да разбере подобни зрели игри. Нито пък, предполагаше Далтон, бе слагала Стейн в сделката. Малко му дожаля за момичето, нищо, че беше Хакенка. Не, тя изобщо и не забелязваше Стейн, докато се усмихваше благоговейно на Министъра. Но другите жени, жените в имението и онези, които идваха тук за празненства и веселие, те знаеха що за човек е Министърът и нямаха основание да се оплакват това.
Далтон знаеше, че някои от тях са недоволни, когато не получат някаква неопределена, но значителна компенсация. Някое подаръче. Тогава проблемът ставаше на Далтон. Той им намираше подаръчето и правеше всичко възможно, за да ги убеди, че всъщност именно това са искали. Повечето проявяваха разум и приемаха щедростта му — та нали това бе първото, което голяма част от тях бяха желали.
Той не се съмняваше във факта, че жените в имението са развълнувани, задето Клодин планира да създаде неприятности. Повечето от тези съпруги вече бяха минали през леглото на Министъра, изкушени от ореола от власт, греещ около този мъж. Далтон имаше причина да смята, че много от онези, чийто ред още не бе дошъл, очакват с нетърпение възможността да опитат това легло. Бертранд просто или още не бе намерил време за тях, или не го искаше. По-вероятно първото. Обикновено той назначаваше служители в имението си, след като се запознаеше и със съпругите им. Вече се бе случило Далтон да откаже служба на иначе перфектен млад кандидат, за чиято жена обаче Бертранд бе сметнал, че е прекалено обикновена.
Не само че не спираше напливът от жени, желаещи да минат през неговото легло, ами и той нямаше нищо против. Въпреки това си имаше стандарти. Както повечето предпочиташе по-млади жени.
Той можеше да си позволи да задоволи страстта си по сластолюбиви създания, без да е необходимо, както повечето мъже, минали петдесетте, да посещава проститутките в града. Всъщност Бертранд Чанбоор избягваше тези жени като чума, страхувайки се от ужасните им болести. Други на неговата възраст, които не биха могли да се сдобият по друг начин с млада жена, а не можеха да устоят на желанието си, не получаваха шанс за по-дълъг живот. Нито пък младите жени. Болестите бяха безпощадни и поваляха бързо.
Бертранд Чанбоор обаче имаше възможност за постоянни запаси от здрави млади жени с ограничен опит и стандарти. Те политаха по собствено желание около свещичката, запалена с пламъка на положението и почти безграничната власт.
Далтон погали нежно с пръст Тереза по бузата. Той имаше щастието да бъде с жена, която споделя амбициите му, но за разлика от много други жени, подбира начините за постигането им.
— Обичам те, Тес.
Изненадана от внезапния порив на нежност, тя пое ръката му и я обсипа с целувки.
Той се запита какво ли е направил в живота си, че я е заслужил. Нищо около него не му бе подсказвало, че един ден ще се сдобие с жена като Тереза. Тя бе единственото нещо в живота му, което бе спечелил не с чиста сила на волята, пресичайки всяка опозиция, унищожавайки всяка пречка по пътя си. В нея той просто бе безпомощно влюбен.
Защо добрите духове бяха решили да не обръщат внимание на другата част на живота му и да го възнаградят толкова щедро, той все още не можеше да разбере, но бе решил да вземе наградата си и да я пази като зеницата на окото си.
Докато потъваше в очите й, обзет от любовна отмала, работата постепенно се намести в мислите му.