На Клодин щеше да се наложи да се обърне внимание. Ще трябва да я накара да млъкне, и то преди да е създала проблем. Далтон изброи мислено подаръците, които би могъл да й предложи в замяна на мълчанието й. Никой, нито дори самата лейди Чанбоорн, не обръщаше особено внимание на кръшканията на Министъра, но обвинение в изнасилване от жена с положение щеше да създаде проблеми.
Имаше Директори, които се придържаха към моралните ценности. Директорите от Кабинета за културно приятелство имаха глас в избора на Суверен. Сред тях имаше такива, които държаха новият Суверен да е човек с високи морални качества. Те можеха да откажат избора.
След като Бертранд Чанбоор бъде избран, тяхното мнение нямаше да струва и пукната пара, но сега още струваше.
Устата на Клодин трябваше да бъде затворена.
— Далтон, къде отиваш?
Той се обърна на прага:
— Трябва да напиша едно съобщение и да го изпратя. Няма да се бавя.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
НОРА СЕ РАЗМЪРДА СЪС СТОН, решила, че вече е съмнало. Мислите й се заблъскаха вдървено в непрогледната мъгла между съня и будното състояние. От всичко на света най-много й се искаше да продължи да спи. Сламеникът под нея се бе наместил точно както трябва. Винаги заемаше правилната форма, с идеалните, удобни, мамещи извивки, точно когато дойде време за ставане.
Очакваше съпругът й всеки момент да я плесне по задника. Джулиан винаги се събуждаше миг преди зазоряване. Чакаше ги работа. Може би, ако полежи неподвижно, той ще я остави на спокойствие поне още няколко кратки мига, ще й позволи още няколко минутки сън.
В този момент го мразеше — задето винаги я будеше точно преди зазоряване, плясваше я по задника и й заповядваше да става и да започва с къщната работа. Освен това защо бе необходимо, още не станал, да започва да си подсвирква. Та главата й бе все още замаяна от утринта, крехка от съня, не сколасал да я отпусне от прегръдката си.
Обърна се по гръб и повдигна вежди, за да се принуди да отвори очи. Джулиан не бе до нея в леглото.
Изведнъж някакво чувство се плъзна в тялото й, обзе я за миг и в следващата ледена секунда тя вече бе напълно будна. Изправи се в леглото. Това, че той не бе до нея, я изпълни с неприятно чувство на почуда.
Дали бе утро? Точно преди да съмне? Или пък е все още нощ? Мозъкът й се бореше отчаяно да я накара да се осъзнае.
Наведе се напред и погледна към въглените, които бе поставила в огнището преди лягане. Някои от най-горните все още тлееха и така както ги бе сложила, почти не бяха намалели. В сумрака видя Брус да напряга очи към нея от сламеника си.
— Мамо? Какво има? — попита по-голямата му сестра Бетани.
— Вие двамата защо сте будни?
— Мамо, нали току-що си легнахме — проплака Брус.
Тя осъзна, че наистина бе така. Бе толкова уморена, толкова зверски скапана от целодневното пренасяне на камъни от полето, че бе заспала още преди да затвори очи. Бяха се прибрали, когато вече бе напълно тъмно и повече не можеше да се работи, изядоха си кашата и веднага се пъхнаха в леглата. Все още усещаше в устата си вкуса на катериче месо и продължаваше да се уригва на пресни репички. Брус бе прав. Току-що си бяха легнали. Нещо трепна в нея.
— Къде е баща ви?
Бетани посочи с ръка:
— Май отиде до тоалетната. Какво има, мамо?
— Мамо? — проплака Брус.
— Тихо вече, няма нищо. Лягайте и заспивайте и двамата.
И двете деца я гледаха втренчено, с широко отворени очи. Не можеше така лесно да успокои тревогата, която изпитваше. Децата виждаха всичко, изписано на лицето й, знаеше го, но колкото и да се мъчеше, не можеше да го скрие.
Нямаше престава какво не е наред, какъв е проблемът, но със сигурност го усещаше как се промъква в цялото й същество.
Зло.
Във въздуха витаеше зло, като дим от горски огън дразнеше носа й и я задушаваше. Зло. Някъде в нощта навън бродеше злото.
Отново погледна към празното място до себе си. Отишъл е до тоалетната. Джулиан е излязъл до тоалетната. Там трябва да е.
Нора си спомни, че той тръгна натам веднага след вечеря, преди тримата да си легнат. Това не означаваше, че не може да е отишъл за втори път тази вечер. Можеше пък да има проблеми.
Ужасът си проби път вътре в съществото й, сякаш я обземаше страхът от самия Пазител.
— Скъпи Създателю, бди над нас — прошепна в молитва тя. — Бди над нас и над нашия дом на смирени хора. Отпрати злото. Моля ви, добри духове, не ни изоставяйте и ни пазете.
Отвори очи след молитвата. Децата продължаваха да я гледат. Бетани сигурно също го е усетила. Тя никога не оставяше нещо, без да попита защо. На шега Нора я наричаше „малкия защотник“. Брус изведнъж затрепери.