Морли протегна ръка и Фич му подаде бутилката. Гледаше как адамовата ябълка на другаря му се повдига с всяка глътка. Прочувствената музика набираше скорост. Прибавена към ефектите от алкохола, тя го изпълни с ледени тръпки.
Някъде встрани от Морли, Фич забеляза към тях да приближава висока фигура. Мъжът вървеше с уверена крачка, не бе излязъл просто на разходка, а отиваше някъде. На фона на жълтата светлина, извираща от всички прозорци, Фич мерна отблясъците на сребърна ножница. Позна благородните черти и осанка.
Беше Далтон Камбел. Идваше право срещу тях.
Фич ръгна приятеля си в ребрата и се изправи. Закрепи се на крака, после пооправи туниката си. Предницата му бе олята с алкохола, който бе изплюл при първата глътка. Ритна Морли с крак и му направи знак да стане.
Далтон Камбел заобиколи купчината дърва и тръгна право към тях. Високият Андерианец явно прекрасно знаеше къде точно отива. Фич и Морли, когато се измъкваха само двамата да споделят някоя бутилка, никога не казваха на никой къде отиват.
— Фич, Морли — повика ги Далтон Камбел, приближавайки.
— Добър вечер, Господарю Камбел — вдигна ръка за поздрав Фич.
Фич си помисли, че при така добре осветената къща сигурно не е чак толкова трудно да се гледа в двора. Морли се открояваше добре, стиснал бутилката зад гърба си. Сигурно помощникът на Министъра ги е видял да се отправят към купчината дърва.
— Добър вечер, Господарю Камбел — обади се и Морли.
Далтон Камбел ги огледа, сякаш пред него стояха войници. Протегна ръка.
— Може ли?
Морли примигна и извади ръката с бутилката иззад гърба си. Подаде му я.
— Ние такова…
Далтон Камбел удари стабилна глътка.
— О! — възкликна той, връщайки бутилката на Мор ли. — Вие двамата сте извадили късмет с тази пълна бутилка с хубав алкохол. — Той скръсти ръце зад гърба си. — Надявам се не прекъсвам нещо.
И Фич, и Морли, втрещени от факта, че Далтон Камбел отпи от тяхната бутилка и още повече от факта, че им я върна, енергично заклатиха глави.
— Не, сър, Господарю Камбел — каза Морли.
— Добре тогава — продължи Камбел. — Вас търся. Възникна малък проблем.
Фич се наклони леко напред и сниши глас:
— Проблем ли, Господарю Камбел. Можем ли да ви помогнем с нещо?
Камбел се вгледа в очите на Фич, после на Морли.
— Да, всъщност можете. Точно затова ви търся. Нали разбирате, помислих си, че може би ще искате да докажете себе си пред мен. Да започнете да ми показвате, че наистина притежавате онзи потенциал, който се надявам да имате. Мога и сам да свърша работата, но си помислих, че може би вие двамата ще искате да получите един шанс да свършите нещо полезно.
Фич се чувстваше така, сякаш добрите духове току-що го бяха попитали дали иска да му бъде дадена възможност да направи добро.
Морли остави бутилката на земята и изпъчи рамене като войник, застанал мирно.
— Да, сър, Господарю Камбел, аз със сигурност бих искал да получа такъв шанс.
Фич също се изпъна.
— И аз, Господарю Камбел. Само кажете и двамата с радост ще приемем шанса да докажем, че сме мъже, които могат да носят отговорност.
— Добре, много добре — каза Далтон, без да спира да ги оглежда. Помълча още известно време, след което каза: — Работата е важна. Много важна. Мислех да я възложа на някой друг, на човек с по-голям опит, но реших да ви дам възможност да ми докажете, че на вас двамата може да се има доверие.
— Ще направим всичко, Господарю Камбел — отвърна Фич и наистина го мислеше. — Вие само кажете какво се иска от нас.
Фич трепереше от възбуда, че ще получи шанс да се докаже пред Далтон Камбел. Музиката сякаш го изпълваше с желание да извърши нещо важно.
— Суверенът не е добре — каза кратко Камбел.
— Това е ужасно! — възкликна Морли.
— Съжаляваме — добави Фич.
— Да, за жалост той е на години. Министър Чанбоор е все още млад и жизнен. Той без съмнение ще бъде избран за Суверен и това по всяка вероятност ще стане съвсем скоро. Тази вечер тук присъстват повечето от Директорите, дошли да обсъдят с нас някои важни дела — касаещи поста на Суверена. Да проведат някои проучвания. Те желаят да получат конкретни факти за Министъра. Ровят се дълбоко в характера му, за да разберат що за човек е. За да са сигурни, че е човекът, когото трябва да подкрепят, щом му дойде времето.
Фич стрелна с поглед приятеля си и видя, че Морли гледа Далтон Камбел с широко отворени очи. Фич сам не можеше да повярва, че чува толкова важни новини от устата на толкова важен човек — та те бяха най-обикновени Хакенци в крайна сметка. Пред тях стоеше помощникът на Министъра, Андерианец с положение, който им говореше за неща от най-първостепенна важност,