Музиката го изпълваше с чувства, каквито не бе изпитвал никога досега. Никога досега не бе се чувствал важен, никога досега не го бяха наричали „сър“. Тази сутрин към него още се обръщаха с „Феч“. А сега, вечерта, една Андерианска дама го нарече „сър“. И всичко това благодарение на Далтон Камбел.
Фич отново я удари в корема. Просто защото усети, че му харесва.
— Моля ви, сър! — изплака тя. — Моля ви, спрете! Кажете ми какво искате. Ще го направя. Ако искате мен, ще се подчиня — само не ме наранявайте повече. Моля ви, сър!
Макар в корема на Фич да бе останал спомен за неприятното усещане от онова, което правеха в момента, към него се бе прибавило и друго — че никога в живота си не се е чувствал по-важен. Тя, Андерианката, с разголените си гърди, да го нарича „сър“.
— А сега ме чуй, мръсна малка уличнице.
Собствените му думи го изненадаха толкова, колкото и нея. Фич не ги бе планирал. Просто сами излязоха от устата му. Но звученето им му хареса.
— Да, сър — проплака тя. — Слушам ви. Само кажете какво искате.
Изглеждаше толкова безпомощна, жалка. Ако само преди час някоя Андерианка, било то и самата Клодин Уинтроп, му кажеше да коленичи и да излиже пръстта пред краката й с език, той щеше да го стори, при това цял разтреперан. Никога не си бе представял колко лесно може да е всичко. Няколко удара и тя вече го молеше да й каже желанията си. Никога не бе предполагал колко е лесно да си важен, да накараш хората да правят онова, което пожелаеш.
Фич си припомни думите, които Далтон Камбел му бе казал да й предаде.
— Ти сама се натискаше на Министъра, нали? Предлагаше му се, нали така?
Той се постара да звучи не съвсем като въпрос.
— Да, сър.
— Ако още веднъж ти мине през главата да разправяш на някого, че Министърът те е изнасилил, ще съжаляваш. Разпространяването на подобни лъжи е държавна измяна. Ясно ли ти е? Измяна. Наказанието за държавна измяна е смърт. И когато открият тялото ти, никой няма да може да те познае. Това схвана ли го, кучко? Ще намерят езика ти забит на някой клон.
Това, дето Министърът те е изнасилил, е лъжа. Долна, изменническа лъжа. Ако още веднъж си позволиш да изречеш подобно нещо, смъртта ти ще бъде наистина тежка.
— Да, сър — простена тя. — Никога повече няма да лъжа. Съжалявам. Моля ви да ми простите. Никога, повече няма да лъжа, кълна се.
— Ти непрекъснато се показваше на Министъра и му се предлагаше. Но той е по-достоен човек от това да си има работа с теб. Или с която и да било. Той те отхвърли. Отказа ти.
— Да, сър.
— Нищо непочтено не се е случило. Ясно ли е? Министърът никога не ти е сторил нищо непочтено. Нито на теб, нито на която и да е било жена.
— Да, сър. — Тя проплака продължително, главата й увисна напред.
Фич измъкна кърпичка от ръкава й. Изтри очите й. Дори на слабата светлина се виждаше, че гримът й след цялото повръщане и реване бе истински кошмар.
— А сега престани да ревеш. Лицето ти не прилича на нищо. По-добре се прибери в стаята си и се пооправи, преди да отидеш на празненството.
Тя подсмъркна, опитваше се да спре сълзите си.
— Не мога да се върна на празненството сега. Роклята ми е съсипана. Не мога да се върна.
— Можеш и ще го направиш. Оправи си лицето и си облечи друга рокля. Ще се върнеш. Ще има човек, който ще следи дали си се върнала. Да се увери, че си получила съобщението. Ако се измъкнеш още веднъж, ще нагълташ острието на меча му.
Очите й се ококориха от ужас.
— Кой?
— Това няма значение. Нищо не ти говори. Онова, което е важно за теб, е, че си получила съобщението и си разбрала какво ще ти се случи, ако продължиш да разпространяваш мръсните си лъжи.
Тя кимна.
— Разбирам.
— Сър — добави Фич.
Челото й се сгърчи.
— Разбирам, сър!
Тя опря гръб в Морли.
— Разбирам, сър! Да, сър. Наистина ви разбрах.
— Добре — заключи Фич.
Тя се погледна. Долната й устна потрепера. По бузите й се изтърколиха няколко сълзи.
— Моля ви, сър, мога ли да си оправя роклята?
— Когато свърша.
— Да, сър.
— Била си на разходка. Не си разговаряла с никого. Ясно ли е? С никого. Отсега нататък просто си дръж устата затворена относно Министъра или когато следващия път я отвориш, ще намериш в гърлото си острие на меч. И това ли разбра?
— Да, сър.
— Добре тогава — Фич махна с ръка. — Можеш да си оправиш роклята.
Докато тя наместваше деколтето си, Морли надзърна през рамото й. Фич бе на мнение, че прикриването с рокля, която показва и без друго толкова много, не върши особена работа, но със сигурност му доставяше удоволствие да стои срещу нея и да я наблюдава. Никога не си бе и помислял, че може да стане свидетел на подобно нещо. Особено пък пред Андерианка.