Тя изведнъж подскочи с вик и Фич реши, че Морли сигурно е направил нещо отзад, под роклята й. Той би искал да направи същото, но си спомни за Далтон Камбел.
Сграбчи Клодин Уинтроп за ръката и слезе с нея няколко стъпала.
— А сега тръгвай.
Тя хвърли бърз поглед на Морли, после отново погледна Фич.
— Да, сър. Благодаря ви. — Поклони се сковано: — Благодаря ви, сър.
Без да каже нищо повече, събра полите си в ръка и забърза надолу по стълбата, след малко се изгуби в тъмнината.
— Защо я отпрати? — попита Морли. — Можехме да се позабавляваме. Беше готова да направи каквото пожелаем. А след като видях какво предлага, направо ми се прииска.
Фич се наклони към недоволния си приятел.
— Защото Господарят Камбел не е споменавал, че можем да направим подобно нещо, ето защо. Ние вършим работа на Господаря Камбел, това е. Нищо повече.
Морли се намръщи.
— Да, сигурно. — Погледна към купчината дърва. — Остана ни доста пиене.
Фич си припомни ужаса, изписан на лицето на Клодин Уинтроп. Чу стоновете и плача й. Знаеше, че Хакенските, момичета, разбира се, плачат, но никога преди не си бе представял, че това важи и за една Андерианка. Не знаеше защо, но наистина не си бе представял, че е възможно.
Министърът бе Андерианец, така че Фич реши, че едва ли е възможно да греши. Жената сигурно си го е просила с тази ниско изрязана рокля и начина, по който се е държала пред него. Фич бе виждал как се държат жените пред него. Сякаш с радост биха му се отдали.
Спомни си Беата, седнала на пода, обляна в сълзи. Видя тъгата, изписана на лицето й, тогава, горе, когато Министърът я изхвърли, след като приключи с нея.
Фич си спомни и шамара, който получи.
Насъбра му се твърде много. В момента не му трябваше нищо друго, освен да се напие до смърт.
— Прав си. Да вървим да пийнем. Има какво да празнуваме. Тази вечер станахме важни клечки.
Прегърнати през раменете, те се насочиха към бутилката.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
— Е, И ТОВА АКО НЕ Е НЕЩО — прошепна Тереза.
Далтон проследи погледа й и видя Клодин Уинтроп бавно да си проправя път между тълпата. Бе облечена в рокля, която Тереза бе виждала и преди, докато работеше в града. Явно старичка и извън модата. Не бе роклята, с която я бе видяла по-рано през деня. Далтон подозираше, че под маската от руж лицето й е бяло като платно. В погледа й се долавяше недоверие.
Гостите от Феърфийлд, с очи пълни с почуда, се оглеждаха на всички страни, като се стараеха да изпият всичко с поглед, за да могат да разказват после на познатите си за вълнуващото преживяване на празненството в имението на Министъра на културата. За поканените това бе голяма чест и те не искаха да пропуснат нито една подробност от интериора. Когато човек тръгваше да се хвали, подробностите бяха нещо наистина важно.
Между богатите на цветове редки килими, подредени на равни интервали по дължина на пода, се виждаше настилка, украсена със сложни фигури. Плътността на скъпото дърво се усещаше с всяка крачка. Далтон предполагаше, че за завесите на редицата високи прозорци със сложни орнаменти от разноцветни стъкла от двете страни на помещението са отишли стотици метри плат. Тук-там по някоя жена скришом опипваше изящната висококачествена тъкан. Ръбовете на сините и житно-златисти завеси бяха украсени с разноцветни пискюли с големината на човешки юмрук. Мъжете се дивяха на резбованите мраморни колони, поддържащи масивните каменни конзоли по продължение на страничните стени в дъното на сводестия таван. Целият той бе пищно украсен с махагонови рамки и плочи, които изглеждаха като изящни орнаменти.
Далтон вдигна към устните си красивата чаша, сплав от различни метали, и без да сваля поглед от околната обстановка, отпи от прекрасното вино от долината Нарийф. През нощта, при цялото осветление от свещи и лампи, мястото изглеждаше някак бляскаво. Когато дойде тук за пръв път, трябваше да положи усилия, за да не зяпне от почуда — така, както сега бяха зяпнали всичките тези хора, пристигнали от града.
Наблюдаваше как Клодин се придвижва между добре облечените гости, здрависва се, поздравява с усмивка, отговаря на въпроси, недостижими за слуха на Далтон. Въпреки разстроеното си състояние — в каквото Далтон бе сигурен, че се намира тя — Клодин намираше сили да се държи с достойнство. Жена на богат бизнесмен, избран от търговците и зърнопродавците за техен представител, тя си бе извоювала и собствено положение в имението на Министъра. Когато хората видеха, че съпругът й е достатъчно възрастен, за да й бъде дядо, обикновено мислеха, че е просто кукла за забавление. Но грешаха. Мъжът й, Едуин Уинтроп, бе започнал като фермер, отглеждаше сорго — сладкото сорго, широко разпространено в цяла Южна Андерия. Всяко пени, припечелено от продажбата на сорговата меласа, която произвеждаше, Едуин похарчваше пестеливо и разумно. Той можеше да кара без нищо, пестеше всичко за по-късно — от приличния покрив и дрехи до най-обикновените удобства на живота, до съпругата и семейството.