Със спестените пари постепенно закупуваше добитък, който изхранваше с фуража от пресованата меласа. Продажбата на угоения добитък носеше повече пари, с които закупуваше нова стока и оборудване. Така постепенно той започна сам да произвежда ром, вместо да носи меласата за дестилиране. Печалбата от продадения ром започна да му носи достатъчно, за да може да наеме още земя и да закупи допълнително добитък, оборудване и сгради за производството на по-големи количества ром, а постепенно и за складове и вагони за транспортирането на произведените от него стоки. Ром, дестилиран във фермите на Уинтроп, се продаваше от Ренуолд до Никобарезе, из целия път от Феърфийлд до Ейдиндрил. Понеже правеше всичко сам — или по-точно казано, като наемаше собствени работници, — от отглеждането на сорго, през пресоването и дестилирането до продажбата, от отглеждането на добитък с остатъчния фураж от пресовано сорго до клането на добитъка и продажбата на месото, Едуин Уинтроп можеше да си позволи да държи ниски цени и така натрупа състояние.
Той бе пестелив човек, честен и обичан. Едва след като бизнесът му се закрепи и набра сила, се ожени. Клодин, добре образованата дъщеря на търговец на зърно, нямаше още двадесет, когато се омъжи за Едуин — преди около десетина години.
С таланта си да се грижи за книжата на съпруга си, Клодин следеше за всяко похарчено пени с усърдие, каквото би проявил самият той. Тя бе неговата ценна дясна ръка — също както Далтон за Министъра. Благодарение на помощта й, личната му империя се разрасна двойно. Дори в брака си Едуин бе избирал внимателно и мъдро. Човек, който като че ли никога не бе търсил удоволствие за себе си, явно си бе позволил поне това. Клодин бе толкова красива, колкото и прилежна.
След като колегите в бранша избраха Едуин за свой представител, Клодин започна да му помага в юридическите дела. С нейно участие — зад кулисите — се пишеха търговските закони, които той предлагаше. Далтон подозираше, че най-трудната част е да ги предложи най-напред на самия си съпруг. Когато той отсъстваше, тя се заемаше вместо него с предлагането на законите. Никой в имението не я възприемаше като „кукличка за забавление“.
Освен може би Бертранд Чанбоор. Но от друга страна, той гледаше така на всички жени. Поне на красивите.
Преди Далтон бе виждал Клодин да се изчервява, да примигва с клепачи и да хвърля на Бертранд Чанбоор срамежливи усмивки. Министърът смяташе срамежливите жени за кокетки. Тя може би несъзнателно бе флиртувала с високопоставения Министър. Или пък е имала нужда от внимание, каквото съпругът й не е бил в състояние да й осигури. В крайна сметка тя нямаше деца. Може би хитроумно е имала намерение да си издейства някаква услуга от Министъра, а след това е установила, че няма да стане. Клодин Уинтроп не бе глупачка. Бе жена с интелект и възможности. Как е започнало всичко — Далтон не бе сигурен дали примерно той не й е отказал услугата, както отказваше всичко, което се изплъзваше от ръцете му — вече бе без значение. Това, че тя искаше тайна среща с Директор Линскот, означаваше, че нещата са излезли извън рамките на добронамерените споразумения. Сега единственият начин да бъде поставена под контрол бе бруталната сила.
Далтон посочи с чашата си към Клодин.
— Като че ли грешиш, Тес. Не всички жени са в крак с модата на разголените рокли. Или пък Клодин е срамежлива.
— Не, сигурно има нещо друго. — Тереза изглеждаше наистина озадачена. — Слънчице, според мен преди малко тя не беше с тази рокля. Но защо ли ще се преоблича? И то в стара рокля.
Далтон сви рамене.
— Да отидем да видим какво става, а? Ти ще я попиташ. Едва ли ще е добре аз да й задам този въпрос.
Тереза го изгледа внимателно. Познаваше го достатъчно добре, за да разбере по косвения му отговор, че е бил задействан някакъв план. Освен това не беше глупачка и разбра, че е време да поеме инициативата и да играе току-що определената й от него роля. Усмихна се и пое предложената й ръка. Клодин не бе единствената жена с интелект и възможности в имението.