Далтон се усмихна. Тонът, ако не самите думи, бяха помирителни. Той небрежно пристъпи напред, пое пълна чаша вино от един преминаващ поднос и я подаде на Линскот. Директорът я взе и кимна.
Далтон изостави официалния тон и продължи с маниер, сякаш двамата с мъжа до него са съученици.
— Всъщност нямах избор. Двамата с жена ми имахме спор по този въпрос, преди да слезем тук. Тя настояваше, че роклята й е модна. Аз тропнах с крак като истински женен мъж и безусловно й забраних да се облича по този начин.
— В такъв случай защо е с тази рокля?
Далтон въздъхна уморено.
— Защото не й изневерявам.
Линскот килна глава на една страна.
— Колкото и да ми харесва това, че не се присъединявате към явните нови морални предписания, не разбирам какво общо има това с цената на житото в Келтон?
Далтон отпи глътка вино. Линскот последва примера му.
— Ами след като не й изневерявам, няма да получа нищо в леглото, ако печеля всичките ни спорове.
На лицето на Директора за пръв път се изписа лека усмивка.
— Разбирам какво имате предвид.
— По-младичките жени тук се обличат по последните писъци на модата. Когато се преместих на работа в имението, бях направо шокиран. Жена ми също е доста млада и желае да не изостава от околните, да завърже приятелства. Опасява се да не остане изолирана от другите жени.
Вече говорих по този въпрос с Министъра. Той е съгласен, че не е редно жените да се показват толкова откровено. Но нашата култура позволява на жените да се обличат по свой вкус. Двамата с Министъра сме на мнение, че с общи усилия ще намерим начин да повлияем на модните тенденции и ще ги променим към по-добро. Линскот кимна одобрително:
— Е, и аз имам жена, на която също не изневерявам. Радвам се да чуя, че вие сте сред малцината днес, които се придържат към старите идеали, според които клетвата е свещена, а верността към брачния партньор — свята. Вие сте добър човек.
Андерианската култура се занимаваше сериозно с честта и с думата, дадена в тържествена клетва. За важността на това да удържиш на дадената дума. Но Андерия се променяше. За мнозина бе твърде притеснителен фактът, че през последните няколко десетилетия моралните връзки бяха започнали да се разпадат масово. Изневярата не само се приемаше, но и се очакваше в средите на висшия елит.
Далтон погледна Тереза, после Директора, после отново Тереза. Протегна ръка.
— Директоре, бих ли могъл да ви представя на красивата си съпруга? Моля. Ще го приема като лична услуга, ако упражните значителното си влияние и засегнете пред нея въпросите на почтеността. Вие сте високоуважаван човек и можете да говорите с морална власт, на каквато аз самият никога не бих могъл да се надявам. Тя си мисли, че аз говоря винаги от позицията на ревнив съпруг.
Линскот се замисли само за миг:
— Готов съм, щом като ще ви достави удоволствие.
Тереза насърчаваше Клодин да пийне още малко вино и я успокояваше с нежни думи, когато Далтон доведе Директора при двете жени.
— Тереза, Клодин, позволете ми да ви представя Директор Линскот.
Тереза се усмихна и го погледна право в очите, докато той леко й целуна ръка. Докато процедурата се повтаряше с Клодин, тя бе забила поглед в пода. Жената изглеждаше така, сякаш на този свят не й се искаше нищо друго, освен да скочи в бащинските прегръдки на човека срещу нея или пък да избяга от това място по възможно най-бързия начин. Успокоителната ръка на Далтон на рамото й не й даваше възможност за нито едно от двете.
— Тереза, скъпа, двамата с Директора тъкмо обсъждахме въпросите за женската мода и облекло.
Тереза се надвеси с рамо към Директора, сякаш се канеше да му довери нещо много лично.
— Моят съпруг е доста консервативен спрямо облеклото ми. А вие какво мислите, Директор Линскот? Харесва ли ви новата ми рокля? — Тереза сияеше гордо пред двамата. — Харесва ли ви?
Линскот само за секунда плъзна поглед надолу, после отново се взря в очите на младата жена.
— Много е красива, скъпа моя. Много е красива.
— Виждаш ли, Далтон! Нали ти казах. Роклята ми е доста по-консервативна от роклите на другите жени. За мен е истинска радост, че широко уважаван човек като вас я харесва, Директор Линскот.
Докато Тереза се извръщаше към един от преминаващите подноси за нова чаша, Далтон изгледа Линскот с поглед в смисъл „защо не ми помагате“. Директорът сви рамене и се наклони към ухото на Далтон.
— Имате прекрасна и дръзка жена — прошепна той в ухото му. — Не мога да си позволя да я засегна или разочаровам.
Далтон демонстративно изпъшка:
— Точно в това се състои и моят проблем.